Цитати на тема "Хаджия"
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Хаджията, който разбираше твърде добре своето положение като войвода на цяла една чета, като преценяваше прекрасно нравствената отговорност, която тежеше върху него само, стараеше се особено да избягва всяка среща с потерята и всякак ни насърчаваше за да стигнем по-скоро до желания пункт в балкана. И той сам вярваше, че там ще намерим ние спасение.
Хаджи Димитър
С една дума канарата не беше стратегическо място, но като нямаше друг изход, Хаджията каза по-скоро да се качим на тая канара и там да се скрием. То се знае, че и Хаджията не считаше тая канара удобно място за четата, но предпочете нея, отколкото да вървим напред или върнем назад сред бял ден и по този начин да изложим на явна опасност цялата чета. Някои от момчетата даже поискаха да възразят на Хаджията, че канарата ще бъде и гробница на дружината, но Хаджията нетърпеливо каза:
- Тук, тук, качвайте се, друг изход няма, пък и по-малко подозрителна местност от тая канара - също няма. Вървете!
...
Когато се стъмни до толкова, щото в нощната тая тъмнина балканските върхове не можеха да се различават, а се сливаха в едно, Хаджията заповяда да се приготвим и слезем от канарата.
- Само тихо и без шум - прибави войводата и тръгна напред.
Ранените подкрепвахме и подпомагахме в слизането, както това направихме и когато се качвахме на тая гостоприемна канара.
Хаджи Димитър
За да се даде решителен отговор на тия хора, Хаджията постъпи по конституционно: свика неколцина от по-първите юнаци, обмислиха и обсъдиха въпроса и най-после решиха, да се каже на двамата, че трябва да мируват и да не се вдигат. ... Хаджията им съобщи решението на дружината и ги разпита за околните местности и за всичко друго, що можеше да ни интересува. Двамата българи оставиха хляба, що носеха със себе си, размениха здравите си цървули, навуща и пр. с нащи изпокъсани и изподрани, взеха си сбогом и си отидоха.
Хаджи Димитър
Не мога да определя сега колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки до нас, оставаше му да простре ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. Тогава едно отделение войници удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше войводата. Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.
Хаджи Димитър