Цитати на тема "Приз"
Ние забравяме, че на всички ни предстои да си тръгнем. Тук няма да пуснем корени. Този век не е, за да го изживеем леко, а за да положим изпити и да преминем в другия живот. Затова трябва да имаме следната цел: да се подготвим така, че когато Бог ни призове, да си тръгнем с чиста съвест, да се изкачим при Христос и да бъдем винаги с Него.
Паисий Светогорец
В светото Евангелие нееднократно се говори, че Спасителят е плакал, и нито веднъж не е споменато, че Той се е смял. Той е бил Лекар, от Който се нуждаят болните, а не здравите; Праведник, Който е дошъл да призове грешниците към покаяние, Пастир, Който се е явил на заблуденото стадо, Жизнодавец, Който е дал живот на мъртвите.
Имайки такава мисия и такова призвание, даже и обикновен съвестен човек не би могъл да се смее, а колко повече - милосърдният Син Божий. Има нещо, което дори и за Бог е непосилно - Бог не може да се смее, когато вижда човешката болка. В Своята непрестанна грижа за болните и страдащите, за грешните и заблудените, за погиващите и умиращите - Той не би могъл да се смее.
Николай Велимирович
1. ... Дай ми, Господи, да узная и да разбера дали първо трябва да Те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първом да Те познавам, или трбва първом да Те призовавам. Ни нима някой Те призовава, незнаейки за теб? Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят? Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)? Но Годпода ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27); понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали.
Августин