Цитати на тема "Звън"
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар
Варни побягна през глава в мрака надолу по стълбата. Глас от върха, гласът на господин Круп:
- Наистина, трябва да гледаме на това като на милостиво убийство.
Звукът от тропота на Варни по металните стъпала отекваше по цялото стълбище. Той пухтеше и се задъхваше, удряше се в стените, докато се препъваше в тъмното. Стигна подножието на стълбите, точно до табелата, която съобщаваше, че до върха има 259 стъпала и се препоръчва да се качват само здрави хора, а останалите да използват асансьора.
Асансьора?
Чу се звън и вратата на асансьора се отвори ужасно бавно, като обля със светлина коридора.
Нийл Геймън