Quotes.bg
Начало
Автори
Цитати на деня
Популярни цитати
Теми
Цитати на тема "Амнезия"
Искам просто да спя. Кома би била добра. Или амнезия. Всичко, само за да се отърва от това, тези мисли, шепне в ума ми. Той ли изнасили и моята глава?
Лори Халсе Андерсен
Ние Съединените щати на амнезията – не научаваме нищо, защото не помним нищо.
Гор Видал
Амнезията беше цената на безсмъртието.
Алгис Будрис
Изглежда, че хората могат да обичат кучетата си с безсрамно приемане, което рядко демонстрират със семейството или приятелите си. Кучетата не ги разочароват или, ако го направят, стопаните успяват бързо да забравят за това. Искам да се науча да обичам хората като този, както обичам кучето си, с гордост и ентусиазъм и пълна амнезия за грешки. Накратко, да обичам другите така, както ме обича моето куче.
Ан Патчет
Просто е невероятно, че високомерието може да пробие дори амнезия.
Мелиса Ландърс
Човек без спомен е или дете, или амнезия. Страна без спомен не е нито дете, нито амнезия, но не е и страна.
Мери Астор
Може ли амнезията му да бъде начин да прикрие тази загуба от себе си, защото запомнянето би било непоносимо? Марая беше котва при силни ветрове, но знаеше изненадващо малко за живота му.
Мери Джо Пътни
Ако си струва да се чувстваш зле, заслужава си амнезия.
Ричард Бандлър
Неуспехът да се справим с присъствието на греха често може да бъде проследен до духовна амнезия - забравяне на нашата нова, истинска, реална идентичност. Като вярващ, аз съм човек, който е бил избавен от господството на греха и който следователно е свободен и мотивиран да се бори срещу остатъците от грях в сърцето си. Трябва да знаете, да си починете, да обмислите и да действате според новата си идентичност - вие сте в Христос.
Синклер Фъргюсън
Германците имат национална амнезия, що се отнася до войната.
Грег Лумис
Когато отворих очи, не знаех къде съм. Не можех да позная майка си, баща си и брат си. Амнезията ми мина за 4 дни, но все още не помня някои неща от миналото. В главата ми започна да звучи един глас, който не млъкваше нито през деня, нито през нощта. Уплаших се! Срамувах се да кажа на лекарите, за да не ме пратят в лудница. Гласът започна да разказва миналото и бъдещето на познати и непознати. Видях съдбата на съседките си по легло, на лекарите, на сестрите, на санитарките. Разказах им я и постепенно пред вратата ми се изви опашка.
Теодора Стефанова