Цитати на тема "Турчин"
Баща ми беше атеист и винаги описваше себе си като сърбин. Добре, може би сме били мюсюлмани за 250 години, но преди това сме били православни, а дълбоко в себе си винаги сме били сърби. Религията не може да промени това. Ние само сме станали мюсюлмани, за да оцелеем под властта на турците.
Емир Кустурица
За турците заключава: Между джамиите и спасителните им градини те си бяха създали едно по селски спокойно островче, добре защитено срещу кошмара, една цивилизация на пъпеша, на чалмата, на цветята от станиол, на брадата, късата дебела тояга и синовното уважение, на патладжана, арпаджика и пръднята и на непреодолимото влечение към градините със сини сливи, където привлечена от миризмата на зрели плодове, понякога нощем влизаше по някоя мечка, да се натъпче до насита и да получи страхотни колики.
Никола Бувие
Нашият министър-председател можеше да прегърне и да прости на хората, които убиха любимите ни синове и бащи, и той трябваше, но не можеше, не би се извинил на аборигените за 200 години убийства и малтретиране. Битката срещу турците, каза той в Галиполи, е нашата история, наша традиция. Войната срещу аборигените, както той вече беше казал у дома, се е случила отдавна. Битката ни беше направила; войната, която спечели континента, беше най-добре забравена.
Питър Кери
- Няма значение. Каквото и да правите, случаят няма да остане скрит. Тук има много хора като Томас Ефенди, които са готови да ви предадат. Местните арменци, ако има възможност да спечелят турците, няма да се спрат пред нищо. Арменецът често вреди на себе си повече от всеки друг; той сам си е враг...
Рафи
Караджата разгледа оръжието им (на заловените турски войници), а ние се приготвихме да колим. Както Караджата, така и всички ние изказахме мисъл, че те трябва да се умъртвят; само Хаджията не се съгласяваше и не позволяваше.
- Не е голям мурафет, казваше той, ако вземем да ги избием, но няма да ги свършим, пък и това не е кавалерско.
Ние измъчени, утрепани от лишения, преследвани и убивани от турците, искахме отмъщение, но щом Хаджията не даде, ние се стреснахме и го осъждахме в разговорите си: "Артък го прекалява" - шушнехме помежду си. Разбира се, че турците са били пратени от потерята да ни намерят и съобщят в турския стан. Когато след това почнахме да се бием, аз съм уверен, че и тия освободени от нас турци са стреляли против нас. И Караджата се подчини на решението на Хаджията, пусна турците да си идат, като наивно им поръчаше да не вземат участие в потерята против нас.
Хаджи Димитър
Не мога да определя сега колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки до нас, оставаше му да простре ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. Тогава едно отделение войници удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше войводата. Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.
Хаджи Димитър
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
Румен Леонидов
... Българинът е подмазвач и сервилен със силните и изумително жесток и безразличен към слабите. Това съм забелязал от личната си практика и на слаб и на силен човек.
И какво е назиданието в тоя случай? – ще попита някой. Ето какво. Смятам, че един народ, който е подмазвач към силните и жесток към слабите няма как да има достойнство. Това – тази липса, болезнена липса на достойнство – се вижда от подмазването ни през последните стотина години на: турци, руснаци и германци, а сега и на европейци и американци, както даже и на бразилци. И грозното ни, неуважително отношение към единствените по-слаби от нас – македонците.
Калин Терзийски