Quotes.bg
Начало
Автори
Цитати на деня
Популярни цитати
Теми
Цитати на тема "Чука"
Твърде много хора мислят само за собствената си печалба. Но бизнес възможностите рядко чука на вратата на егоцентричните хора. Никой клиент никога не отива в магазин, само за да угоди на склададжия.
Казуо Инамори
Добрият живот не чука на вратата. Радостта е работа.
Лайънъл Шрайвър
Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.
Николас Гомес-Давила
Вода, вятър и пеене на птици бяха ехото в това тихо място на великолепна симфония, която бушуваше по света. До колене в треви и лунни маргаритки, Стела стоеше и се ослушваше, поклащайки се малко, докато цветята и дърветата се люлееха, духът й пееше силно, въпреки че устните й бяха неподвижни, а всеки импулс в тялото й биеше ударите на чука навреме песента.
Елизабет Гаудж
Аз съм вярващ човек, а за вярващия не е прието да чука на дърво или на глава.
Дмитрий Рогозин
Дори когато възможността чука, човек все още трябва да се изправи от мястото си и да отвори вратата.
Дъглас Макартър
Основните монети от времената на Нортумбрия се превърнаха в пени, богати на сребро, монети, които успяват да смесят меча на викингите, чука на бог Тор и някои вдъхновяващи християнски послания.
Майкъл Пай
Не можем да бъдем прекалено предпазливи, Ханелор. Това, че някой чука на вратата, не означава, че трябва да я отворите. Понякога, мило момиче, пред вратата има вълци. Ако не внимаваме, може да ни изядат.
Рута Сепетис
Слава на Бога за чука, пилата и пещта. Чукът ни оформя, пилата ни изостря, а огънят ни калява.
Самюел Ръдърфорд
Очевидно човек е ковачът на собственото си щастие, но в действителност, заплетен в кълбо от причинно-следствени връзки, той не изковава толкова, колкото самият той е под чука на причинно-следствената връзка на наковалнята на последствията.
Евгени Торчинов
Ние не сме изолирани от света. Светът чука на вратата ни.
Еманюел Макрон
Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата.
Федерико Гарсия Лорка
От вихрената бързина, от бясното движение мозъкът - огненото вещество в нашите глави - полека-лека изстива със затвърдяла кора, както земята от бързото въртение се е покрила със суха изстинала повърхност. През тая застинала част на мозъчното вещество едва ли може да премине и докосне центъра нежното дихание на поезията. Той ще усеща само чука, длетето, удара на машината и топлината на физическите дяволски лъчи.
Елин Пелин