Цитати на тема "Насмешка"
Разбира се, ваше право е да се отдръпнете от общуване, което е тежко за вас. Но е важно в такава ситуация да запазите сърцето си от обида и желание за отмъщение. Помолете се за тези, които са ви наранили и не говорете лошо за тях. И помнете, че спасението и самопознанието е невъзможно без скърби.
Разликата между християнското смирение и загубата на човешко достойнство се състои в това, че християнското смирение е съзнанието за собствените грехове и умението да видждаш добрите качества в човека насреща. Докато загубата на достойнство се придружава от чувства на завист, омраза, недобронамереност, лъжа, лицемерие... Важно е да помним, че в духовно отношение, не друг, а единствено ние сами можем да унизим себе си. Докато грубостта, равнодушието, насмешката, оскърбленията на някой друг към нас – това е бумеранг, който рано или късно се връща към този, който го е хвърлил.
Рафаил Карелин
Ако някой отхвърля Лакан, то скоро и самата психоанализа ще му се стори съмнителна, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към филмите на Хичкок и високомерното отрицание на детективските филми. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Лакан, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Стивън Кинг за абсолютен литературен боклук!
Ако някой отхвърля Стивън Кинг, то скоро и самият Хичкок ще му се стори съмнителен, а оттук - само една крачка до пренебрежителното отношение към психоанализа и високомерно отрицание на Лакан. Колко много хора първо поемат по гибелен път с някаква лека цинична насмешка над Стивън Кинг, който в този момент им се струва доста незначителен, и завършват с това, че считат Лакан за фалоцентричен мракобесник!
Славой Жижек
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов
