Цитати на тема "Промисъл"
Ако Бог не иска да допусне нещо, то никога няма да се случи. Ние мислим, че можем да избегнем нещо лошо, ако чукаме на дърво и изричаме някакви думички... А всъщност, това само разголва нашето безсилие, маловерие и духовна бедност! Предпочитаме да вярваме в случайността, а не в Божия промисъл, в съдбата, а не във Вседържителя Бога, в чиито ръце е както благополучието, така и неблагополучието не само на отделния човек, но и на целия свят.
Илий Ноздрин
Бог предварително промисля за нашия живот. Той знае кого на какво място да постави, на кого да даде какви блага и в каква степен, някого да не допусне изобщо към блага, а някого навреме да вземе от този живот заради неговото спасение и за полза на другите хора. И това значи, че при целия ни човешки хаос няма неконтролирани ситуации.
И това означава, че ако не си постигнал нещо, не си приет на място, където си искал да бъдеш приет, не си се срещнал с човека, който ти харесваше толкова много, не си успял да реализираш някои свои планове, това е защото Бог те води по друг по-необходим и полезен за тебе път, макар че понякога е много болезнено и горчиво да го приемеш. Божият промисъл може да води човека по най-тайнствените и непонятни за него пътища.
Валерий Духанин
Съпрузите винаги са длъжни да помнят думите от Свещеното Писание: "което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19: 6). Тези думи им ги четат (ако бракът е скрепен с венчание) в тайнството венчание. Затова мъжът и жената винаги, ежеминутно трябва да вярват, че техният съюз - това е Промисъл Божий. Сега често се развеждат, защото "не е мое", "моят съпруг/съпруга не ми подхожда, трябва да търся друг, моята половинка някъде ходи, а аз тук сгреших" А вярващите съпрузи знаят, че тях Бог ги е съчетал. И моята втора половина - това е мое. Нека то е несъвършено, грешно, с проблеми, но то е моето. Това ми е дал Бог. Това е полезно за мене, това е спасително за мене.
Александър Николски
Дръж в мисълта си това, че когато бедата вече е дошла, ти не можеш да я захвърлиш подобно на тясна дреха, но ще трябва да я претърпиш. По християнски ли ще я претърпиш или не, все пак това е неизбежно; така че по-добре е да претърпиш по християнски. Роптаенето не избавя от бедата, но я прави още по-тежка, а смирената покорност пред определенията на Божия Промисъл и благодушието отнемат тежестта от бедите. Осъзнай себе си като заслужаващ не само такава беда, и че ако Господ би поискал да постъпи с теб според всяка правда, такава беда ли би следвало да ти изпрати? Повече от всичко се моли - и милостивият Господ ще ти даде сила на духа, при която, докато другите се удивляват на твоите беди, на теб ще ти се струва, че сякаш нищо не търпиш.
Теофан Затворник
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Който извърши нещо заради Бога, той непременно ще бъде постигнат от изкушение: защото всяко добро бива предшествано или последвано от изкушение. Дори вършеното заради Бога не може да е трайно,
ако не се изпита чрез някоя беда. Вярвай, че всичко, отнасящо се до нас, дори и най-малкото, се намира под Божия Промисъл - и така ще претърпяваш сполетелите те скърби без смущение.
Теофан Затворник
Вие духовно деградирате от това, че вместо покаяние се занимавате със самоизяждане. А това е деструктивно. Защото духът в основата е друг. Духът на покаянието е смирението. Духът на самоизяждането е гордостта. Принудете себе си към честа изповед. Обявете война и на най-малката страст в своята душа. Кайте се така: "Господи, прости на мене, окаяната грешница. Съгреших пред Тебе с неверието си в благия Твой Промисъл. С малодушието си, със самосъжалението си. С вкаменяването на сърцето си. Само на Тебе се уповавам отсега, Милосърдни Господи, избави ме от лютия демон, който терзае моята душа. Да бъде във всичко Твоята свята воля. Слава Тебе”. И изобщо, винаги благодарете на Бога. Открито заставете себе си да изпълнявате това. Благодарете за това, че Той Ви поставя именно в тези условия, в които Вие можете да се спасите.
Александър Белослюдов
Въпреки че времената се променят, Божието слово се не променя. Въпреки многото превратности в живота, Православната Църква остава вярна на Своя Основател. Всяка епоха поставя пред Църквата проблеми, които трябва да се разрешават, но и във всяка епоха има православни духовни светилници. Във всяка епоха има достойни изповедници и прославени мъченици. Бог прославя ония, които Го прославят /1 Цар.2:30/. Неизследим е Божият Промисъл към Богопреданите. Бог невидимо благославя верните. Той тайнствено подкрепя изнемогващите, чудно утешава скърбящите.
Йоаникий