Цитати на тема "Еквивалент"
Под инцестна симбиоза се разбира тенденцията да останеш свързан с майката и нейните еквиваленти- кръвта, семейството, племето – да летиш от непоносимото тегло на отговорността, свободата, осъзнаването, и това да бъдеш защитен и обичан в състояние на сигурност, зависейки, която индивидуално се отплаща със спирането на собственото човешко развитие.
Ерих Фром
Невероятно, човешкият мозък извършва всичките си мега-изчисления с приблизително 20 вата мощност, което е еквивалент на много слаба крушка. За сравнение, суперкомпютър, способен на подобна скорост на изчисление, изисква 200 000 вата – с други думи, той е 10 000 пъти по-малко енергийно ефективен от човешкия мозък. Въпреки ефективността на човешкия мозък обаче, той е изключително гладен за енергия в сравнение с всички останали тъкани. Въпреки че представлява само 2 до 3 процента от масата на възрастен, той консумира около 20 процента от кислорода на тялото.
Маркъс Чоун
Проблемът с любовта и Бог, двамата, е как да кажем нещо за тях, което да не ги унищожи моментално с грешни думи, с неистина... В този смисъл любовта и Бог са еквиваленти. Чувстваме и двете, но тъй като не можем да говорим ясно за тях, в крайна сметка - безмълвни, нечленоразделни - напълно отричаме съществуването им и, пффффф, те умират.
Чарлз Бакстър
Разбрах, че търсенето на ментор се е превърнало в професионален еквивалент на чакането на Чаровния принц. Всички сме израснали в приказката "Спящата красавица", която инструктира младите жени, че ако просто изчакат пристигането на своя принц, ще бъдат целунати и откарани на бял кон, за да живеят дълго и щастливо. Сега на младите жени се казва, че ако успеят просто да намерят правилния наставник, ще бъдат избутани нагоре по стълбата и ще бъдат отведени в офиса в ъгъла, за да живеят дълго и щастливо. Още веднъж учим жените да бъдат твърде зависими от другите.
Шерил Сандбърг
Своеобразието на художественото се корени в диалектическото триединство: градивен принцип - начин на въздействие - съответстваща на първите две възприятие потребност. И това динамично единство между тези три принципа е вътрешно присъщо, иманентно на изкуството като постоянно обществено обуславящо се. Така изкуството не само се "синхронизира" с външната действителност, но и се определя от нея; така то позволява на изследователя да обясни неповторимите му форми и похвати, без да го задължава да търси за всяка или всеки от тях пряк еквивалент някъде вън от изкуството.
Атанас Натев