Цитати на тема "Събор"

Източна Германия събори стената си през 1989 в знак на капитулация. Съветският експеримент се провали и Източният блок осъзна, че не може да спечелят Студената война. Падащата Берлинска стена беше тяхното бяло знаме. Стените, които бях посетил обаче, изразяваха обратното. Издигането на тези стени беше капитулацията. Стените стояха като доказателство, че техните конфликти са непобедими и постоянни. Когато дипломацията и преговорите се рушат, когато мотивацията за намиране на решения отслабне и умре, когато правителствата се примирят с провала, стените се издигат. Вместо да се опитваме да разрешим израелско-палестинския конфликт, ние изграждаме стена. Вместо да намерим начин католици и протестанти да живеят заедно в Белфаст, ние издигаме стена. Вместо да се справим с отчаянието, което води мигрантите през нашите граници, ние изграждаме стена. Стените признават нашето поражение. Издигаме стена веднага след като вдигнем ръцете си. Вижте цитата
Марчело Ди Чинтио
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим. Вижте цитата
Йоан Златоуст
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата. Вижте цитата
Росен Коларов