Цитати на тема "Влека"
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин
Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...
...
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
...
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Пейо Яворов