Цитати на тема "Неволя"
Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!
Любен Каравелов
Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...
...
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
...
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Пейо Яворов
