Цитати на тема "Недъг"
Човешкият род е лош по природа и е станал още по-лош под влияние на обществото. Всеки човек носи в себе си недостатъците: 1. На човечеството; 2 На индивида; 3. На съсловието си. С течение на времето тези недостатъци се увеличават. Наранен от чуждите недъзи и нещастен поради своите собствени, застаряващият човек започва да презира и човечеството, и обществото.
Никола дьо Шамфор
Който притежава високи лични достойнства, ясно осъзнава недъзите на собствената си нация и те непрестанно му се набиват на очи. Обратно, всеки жалък глупак, който няма с какво да се гордее, посяга към сетната опора – нацията; чрез нея той се омиротворява и от признателност е готов да брани всичките й свойствени пороци и скудоумия.
Артур Шопенхауер
В нас има естествени добродетели, с които душата има сродство не по някое човешко научаване, а от самата природа. Никаква наука не ни научава да ненавиждаме болестта. Ние сами чувстваме отвращение към всичко, което ни причинява скръб. Тъй също и в душата има някакво чувство, придобито не чрез учене да се отклоняваме от злото. Всяко зло е душевен недъг, а добродетелта съответства на здравето.
Василий Велики
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов