Цитати на тема "Благодеяние"
Колкото повече материални блага придобиват хората днес, толкова повече проблеми имат. Нито чувстват благодарност към Бога за благодеянията Му, нито забелязват нещастието на ближните си, та да извършат някоя милостиня. Разхищават се, а не помислят за другия, който няма какво да яде. Как после да дойде Божията благодат? Дори човек да има и семейство, все от някъде трябва да успява да икономиста по нещо и да даде милостиня. Да каже на жена си и децата си, че еди-къде си има някой болен, който е изоставен или някое бедно семейство, което е в голяма нужда. Ако нямат възможност да дадат пари, нека им каже :,, Нека им дадем поне някоя християнска книга, така и така имаме много". Който дава на нуждаещите се, принася полза за себе си, и за семейството си.
Паисий Светогорец
Давайте, без да търсите нищо в замяна, без да разчитате на полза в бъдеще; дарявайте на деца, възрастни хора, умиращи, тези, които не могат да ви се отблагодарят, и тези, които никога повече няма да видите, в противен случай това няма да бъде благодеяние, а пазарлък; опитайте се да помогнете дори на враговете си... Със собствената си ръка направете това, което сърцето ви казва.
Александра Фьодоровна Романова
Защо ли непрестанно възхваляме, следвайки гласа и призива на Църквата, Пренепорочната Владичица Богородица с множество песни и молитви? За да въздадем поне отчасти слава на нейното величие, святост, правда, изумителна чистота, смирена любов към Бога и към нас, недостойните, на нейното непрестанно ходатайство за нас; затова, за да помним и знаем тези безкрайно големи благодеяния, които Господ е излял чрез нея върху човешкия род. Защото чрез нея сме се удостоили вечно да славословим Светата Живоначална Троица, чрез нея Триипостасното Божество ни оживотворява и спасява. По-високо от херувимите, серафимите и всяка твар е възвеличена Света Богородица, християнино, заради твоето спасение и възвеличаване, тебе да спасява и да те закриля.
Йоан Кронщадски
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов