Цитати на тема "Бит"
Щом отворихте устата си и изрекохте думата жена, бяхте бити с аргумента, че издавате класовата борба. Има много трогателни писания, в които феминистките първо пишат страници за своята класова позиция, преди да стигнат до действителния им проблем. Това, което тогава беше известно като класова война, днес се нарича антирасизъм. Заплахата от обвинение в расизъм роди фалшива толерантност.
Алис Шварцер
При глад, студ и безсъние не се ражда никакво приятелство. Поговорката за приятелството, което се проверявало в нужда, е изцяло несъстоятелна. За да бъде едно приятелство истинско, трябва здравите му основи да са положени тогава, когато условията, битът още не са стигнали крайната граница, отвъд която в човека не остава нищо човешко, а има само недоверие, злоба и лъжа.
Варлам Шаламов
Интернет, както всички интелектуални технологии, има компромис. Докато тренираме мозъка си да го използва, докато се адаптираме към средата на интернет, която е среда на вид постоянно потапяне и информация и постоянни разсейвания, прекъсвания, жонглиране с много съобщения, много битове информация.
Николас Кар
Истинската любов – това не е биохимична реакция в организма, а това, което трябва да се спечели за години съвместен живот с човека, с когото вие сте решили да свържете своята съдба. За нея трябва да се бориш, нея трябва да я изстрадаш в семейния бит, в търсенето на компромиси, в грижата един за друг. Ако човекът не осъзнава това, то за него ще бъде много сложно да намери своето щастие. Любовта не пада от небето.
Светослав Шевченко
Броят на декласираните от бита и битието наши сънародници, изпаднали до най-долнопробния ред на щайгата, е стигнал критичния максимум. Тяхната отрицателна енергия също търси изход. Затова твърдя, че драстични законови (и недотам законови) репресии са неизбежни. Едва след това, може би, обществото ни ще се опита да започне всичко от начало. Макар че то няма да е същото.
Румен Леонидов
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов