Цитати на тема "Изповед"
Изтокът не е запознат с онези изповеди, мемоари и автобиографии, толкова обичани на Запад. Има ясна разлика в тоналността. Погледът никога не се спира върху страдащото човечество на Христос, а прониква зад кенотичния воал. На западния мистицизъм на Кръста и неговото почитане на Свещеното Сърце отговаря източният мистицизъм на запечатания гроб, от който извира вечният живот.
Павел Евдокимов
Тежестта на света лежи върху раменете на мъжете. Ако раменете на мъжете откажат да понесат тази тежест, светът ще се подхлъзне и го очаква падение. Мъжете трябва да се възпитават да са силни, последователни, отговорни. В противен случай, в областта на техните интереси ще останат само бира, футбол, смачкан диван и вицове за това, което е под колана. Най-много от тази катастрофа ще почувстват върху себе си жените. Те няма да има в кого да се вслушват, на кого да разчитат и ще са като загубени. И те ще бъдат дръзки в своето общуване сред хората, ще изображават наслаждение, заради своята "свобода" и "независимост". Но най-добрите им приятелки, както и свещеникът на изповедта ще знаят, че тези жени са дълбоко и неизцелимо нещастни. Жена без мъж - това е ребро без човек.
Андрей Ткачов
Често изповядвам хора преди смъртта им. В своята изповед никога не се съкрушават, че не са спечелели още един милион, че не са построили разкошен дом, че не са постигнали успех в работата си. Хората в последните си часове се съкрушават първо за това, че не са могли да направят някакво добро, помощ, подкрепа на роднини, близки, дори случайни познати. А второто нещо, което мъчи почти всички преди смъртта, е това, че са отделяли малко внимание на децата си.
Тихон Шевкунов
Към какво водят постът и покаянието? Защо е нужен този труд? Водят към очистване на греховете, душевен покой, към съединяване с Бога, към осиновяване, към дръзновение пред Господа. Има защо да се попости и да се направи изповед от цяло сърце. Наградата за добросъвестния труд ще е безценна.
Йоан Кронщадски
Когато човек реши да спазва някоя заповед в живота си, разбира, че нищо не може. Много от нас влизат на Изповед и казват: "При мен нищо не се получава". Ами разбира се. Ако при теб нещо се бе получило, тогава трябваше да ти присъдят Нобелова награда, като цяло ще си единственият при когото се е получило. При човека, по принцип, не може нищо да се получи, иначе защо тогава е Иисус (което в превод от еврейски означава Спасител)? Ако можеш сам, защо тогава е Той? Спасението се заключава в познаване на собствената ни немощ. И след като осъзнаем нашата пълна и дълбока немощ, възлагайки цялата си надежда на Господа, трябва да Го молим за помощта Му. И още е нужна вяра!
Дмитрий Смирнов
