Цитати на тема "Трън" - страница 2
Той ме гледа през дима, през оградата. Той никога не откъсва поглед от мен. Косата му е корона от листа, от тръни, от пламъци. Очите му пламтят от светлина, повече светлина от всички светлини във всеки град в целия свят, повече светлина, отколкото бихме могли да измислим някога, ако имахме десет хиляди милиарда години.
Лорън Оливър
Душата на човека - това е тайна. Нима ние можем да знаем сърцето на човека, да видим неговите стремежи, желания, неговата борба със своите страсти, добрите дела, извършени от него, условията в които той се намира, демонската сила, действаща на него и бореща се с него? Затова нашият съд за човека никога няма да бъде свободен от клеветата, затова светите отци са ни учили: " Внимавай над самия себе си, съди самия себе си, изобличавай самия себе си". Твоята собствена душа е поле, обрасло с плевели и тръни, над които трябва да се трудиш цял живот.
Рафаил Карелин
Когато човек е празен откъм Христа, тогава идват и го изпълват хиляди други неща: завист, омраза, скука, меланхолия, ропот, светско мислене, светски радости. Постарайте се да изпълните душата си с Христа, за да не е празна.
Душата ни прилича на един пълен с вода резервоар. Ако насочиш водата към цветята, тоест към добродетелите, по пътя на доброто, тогава ще чувстваш истинска радост, а злобата, тръните ще залинеят. Ако обаче насочиш водата към тръните, те ще избуят и ще те задушат, а всички цветя ще увяхнат.
Порфирий Кавсокаливит
Ето душата - тя е градина, разделена на две части. На едната половина прорастват тръни, а на другата - цветя. Имаме и цистерна с вода, с два крана и два улея. Единият отвежда водата при тръните, а другият - към цветята. Всеки път аз мога да отворя само единия от крановете. Аз оставям тръните не полети и те увяхват, поливам цветята - и те цъфтят.
Порфирий Кавсокаливит
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев