Цитати на тема "Преводач" - страница 2

Нужна е преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си – инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното – безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача. (Кръстан Дянков)
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело. Вижте цитата
Кръстан Дянков
Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг... Вижте цитата
Тодор Живков
Преводачът е типичният "homo ludens" – играещият човек. Той съществува единствено в роля. Вижте цитата
Венцеслав Константинов
Характерно за младия преводач е, първо – неговата неподготвеност. Той не знае добре нито чуждия, нито българския език, а и не знае, че не знае. Той няма представа за своето невежество. Това го прави пробивен, агресивен, напорист, симпатичен понякога, но това не му помага, но не му и пречи. Вижте цитата
Венцеслав Константинов
Намерих един ранен романтически превод на "Хамлет" от Аугуст Вилхелм Шлегел, където той представя датския принц не според оригинала като дебел (fat), а като "сгорещен" (erhitzt). Съзнателната грешка на Шлегел е подвела всички по-късни преводачи на "Хамлет" да го определят само като сгорещен. Вижте цитата
Венцеслав Константинов
Значителният преводач пресъздава чуждата творба чрез своята езикова стихия. Това се забелязва от изкушения в словото читател. Той отгръща заглавната страница, за да види името на преводача, и в погледа му може да се прочете благодарност. С интерес узнавам, че някои книги от още непознати немски автори са били купени заради това, че като преводач намират моето име – такъв е случаят с "Хотел за лунатици" от Кристоф Мекел. Вижте цитата
Венцеслав Константинов
Преводачът не само пренася думи от един език на друг, а е и тълкувател на идеи, на художествени послания. Вижте цитата
Венцеслав Константинов
Аз обичам да сравнявам преводача с артист-интерпретатор или музикант. Има универсални музиканти, които могат да свирят почти всичко от световната клавирна литература. Такъв е пианистът Святослав Рихтер. Има други, които свирят блестящо, но повърхностно, като Артур Рубинщайн. Така както различни пианисти свирят едно и също произведение по различен начин, така и различни преводачи интерпретират по различен начин една литературна творба. Вижте цитата
Венцеслав Константинов