Цитати на тема "Скандал" - страница 2
Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?
Балтазар Грасиан
Жената омайва мъжа със сладки, ала лъжливи речи. Тя е отегчително бърборива, като не млъква дори и в църковния храм. Използва любовта на мъжа за да измоли все по- скъпи дрехи и накити. Тя е първата която е съгрешела против Бога, а и досега е главното оръжие на Сатаната. Няма нечестиво деяние, която тя не е способна да извърши. За да съблазни мъжа тя рисува лицето си и коригира снагата си. Тя обича да танцува, а тъкмо танцът е този който разпалва похотта. Тя е любопитна и затова винаги се опитва да разнообрази половия акт – ту се сношава по животински, ту яхва мъжа, а това е порок който предизвиква наводнения.Тя не подбира любовниците си, съвкуплява се и със свещенослужители и с миряни. Жената е непостоянна, невъздържана и невежа, тя никога не знае какво собствено иска. Ревнива е и е готова да направи скандал при най-малкия повод. Лесно се пристрастява към виното, което всъщност понася зле. Не спазва никакви разпоредби нито на мъжа си, нито на църковните наставници.
Алваро Пелайо
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор