Цитати на тема "Гърло" - страница 2
Тогава оризът беше в дефицит и правителството провеждаше кампания, за да насърчи хората да ядат повече брашно и зърнени смеси. В училище кутиите ни за обяд се проверяваха ежедневно и на всеки, който беше хванат да носи бял ориз, бяха вързани дланите му. Брашното, дарено като хранителна помощ от Съединените щати и щамповано върху всеки чувал със снимка на ръкостискане, беше разпределено от кварталния офис и в крайна сметка попадна на пазара. Обядът във всеки дом се състоеше от суджеби, нарязани с нож юфка или банкетни юфки - изключително тънките юфки за супа, които бяха екструдирани с машина и толкова незначителни, че едва ги дъвчехте, преди да се изплъзнат в гърлото ви. Наричаха ги банкетна юфка, защото ги ядехме само в специални дни, но те бяха навсякъде в нашия квартал, тъй като можете да ги приготвите по много различни начини, включително в супа или хвърлени в пикантен сос.
Хуанг Сок-йонг
Това, което винаги съм обичал най-много при мъжете, е несъвършенството. Трогнат ме бръчките по гърлото на мъж. Това ме кара да го обичам повече. Мисля, че е тъжно, че повече жени не се възползват от шанса, че може би мъжете ще бъдат трогнати, като видят брадичката малко по-малко твърда, отколкото преди, че мъжът ще бъде по-влюбен в жена си, защото помни коя тя беше и вижда коя е и си мисли, Боже, не е ли толкова прекрасно, че това й се случи. И бъдете развълнувани от живота, който разказва своята история там.
Лив Улман
Когато видиш, как дявола е хванал за гърлото твоето дете, вместо да се гневиш на своя син, за това, че се е отклонил от правия път, обърни се към Бог. Научете се да се обръщате към Бог с молитва за вашите деца. Вместо да им се карате и да ги ругаете, помолете Бог да се намеси във вашите проблеми с децата.
Порфирий Кавсокаливит
– Как какво да правиш! Прави каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите... Какво се кикотиш, не е ли тъй?
–...Ха-ха-ха... Ами ако нямам опашка бе, чичо... хо-хо-хо...
– Смей се ти, смей се, ще дойде време да плачеш.
– Я дойде, я кой знай...
– Ти чувай какво ти казвам аз, запомни го хубаво, па сетне пак ще приказваме. С гюрултия гърло се не пълни. Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?
Алеко Константинов
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
Румен Леонидов
Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...
...
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
...
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Пейо Яворов
