Цитати на тема "Утешение" - страница 2
На този, който потъва, е нужен спасителен пояс, а не разкази за това, как правилно да плува.
На този, който проси да му заемат пари, е нужна помощ, а не беседи за дружбата.
На този, който мръзне нощем, е нужно топло одеяло, а не адреса на магазина, където ги продават.
На този, който търси сърдечна поддръжка, няма да донесат утешение книгите за добротата.
Симеон Атонски
Тебе, Господи, трябва да търсим, и освен Теб да не търсим нищо друго. Защото който търси Теб, той намира всичко в Тебе. В Тебе, Господи, е богатството за нуждаещите се, сърдечната радост за скърбящите, изцелението за ранените, утешението за всички страдащи. Ти си мирът между царствата и спокойствието вътре в тях. Ти си пълната с благословения нива. Който притежава Теб, той не изнемогва от глад.
Исаак Сирин
Човек, който знае, че се намира под защитата на родната си майка, се радва, защото никой друг няма да го разбере, да го изслуша, да му съчувства и да му помогне така, както родната му майка.
Ние християните имаме родна Майка - Преблагословената Дева Мария, пред Която всяко християнско сърце е готово да се разкрие с радост, с пълно доверие и със светла надежда.
Тя е била и ще остане за вечни времена Майка на всеки човек и на цялото човечество. Тя познава грижите и тревогите на земните майки. На Нея са й близки нашите нужди и скърби, болести и трудности, с които е обременен всеки един от нас.
В миговете, в които християнското сърце намира прибежище под светия покров на Божията Майка, когато намира надежда и утешение, ни се иска непрестанно да възклицаваме на Нея:
Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души.
Владимир Сабодан
В духовния живот жертвеността е цялата основа. И знаеш ли каква радост чувства човек, когато се жертва? Не може да изрази радостта, която усеща. Най-висшата радост извира от саможертвата. Само когато човек жертва себе си, се сродява с Христа, защото Христос е Жертва. Човекът още оттук живее или в рая, или в ада. Който върши добро, радва се, защото бива възнаграден сбожествено утешение. Който върши зло, страда.
Паисий Светогорец
Божиите съдби са тайна за нас; на всеки от нас Той е поставил предел на живота - и няма да го преминем, а вечността няма край!... За нас, вярващите християни, смъртта не е вечна разлъка, а временно отстраняване: "живеем ли, или умираме - (винаги) Господни сме"(Рим. 14:8), учи светият Апостол, и пред Бога всички сме живи, защото душата е безсмъртна и вечна. Това разсъждение да би бъде за утешение в скръбта за лишаването от майка ви. Вие и сега се намирате в молитвено общуване с нея - принасяйте молитви за упокоение на душата и, а в църковното богослужение я поменавайте, и правете добри дела на нуждаещите се, за нея от това има велика полза, а за вас е утешение.
Макарий Оптински
Покаянието е подновяване на кръщението. Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си. Каещият се е купувач на смирение. Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение. Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи. Покаянието е дъщеря на надеждата и отричане от отчаянието. Онзи, който се кае, е затворник с надежда за помилване. Покаянието е примирение с Бога чрез извършването на добри дела, противни на греховете. Покаянието е очистване на съвестта. Покаянието е доброволно търпение на всички скърби... Покаянието е силно стесняване на стомаха, дълбоко нараняване на душата...
Йоан Лествичник
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо Македонски