Цитати на тема "Разпад" - страница 2
Мълчанието е убежище. Има моменти в живота ни, когато нашият свят се разпада, когато сме затрупани от интензивността на събитията, когато се чувстваме отчуждени и когато животът ни изглежда няма смисъл. В онези моменти, когато се чувстваме най-отдалечени и объркани, тишината предлага убежище за обновление. В моменти на объркване и сложност се изкушаваме да правим повече, да действаме, да намираме обяснения, да говорим. Ако се вслушаме в сърцето си, ще познаем мъдростта да бъдем неподвижни. Ние успокояваме вълненията на ума си, усещаме краката си на земята и се свързваме отново с дълбочина на вътрешна тишина, която може да ни води, да ни излекува и да ни възстанови.
Кристина Фелдман
Здравият брак се основава върху отговорности, върху задължения, а не само върху чувство на любов. Чувството – това е награда. За да се събудиш сутрин с чувство на любов, то ти трябва да го заслужиш поне предната вечер. Тези бракове, в които съпрузите се осланят само на своите чувства, са обречени на разпад. Чувството на любов, като всяко чувство, е изменчиво, и ако съпрузите се събират и развеждат всеки път, когато ги завладее ново чувство, то ние не бихме имали нито семейства, нито държава, нито общество, а ще бъдем съвкупност от егоистични и при това много нещастни самостоятелно съществуващи живи организми, при това непригодни за никаква сериозна работа. Някой добре е казал, че както и всичко останало, за което си струва да се борим, бракът изисква ежедневна работа и изпълнение на поетите от всеки задължения! Тогава с времето ще расте и чувството на любов.
Михаил Немнонов
Най-добрите хора на руската революция дадоха свидни жертви, загинаха млади, безименни, но разклатили трона – такива жертви дадоха, че в момента на революцията тази партия беше останала без сили, беше останала без хора, които да поведат Русия след себе си. Пукнатината, по която се беше разцепило времето – не само руското, но и световното време, в което от едната страна остана целият хуманизъм на деветнайсети век с неговата жертвоготовност, с неговия нравствен климат, неговите литература и изкуство, а от другата останаха Хирошима, кървавата война и концентрационните лагери, средновековните изтезания и разпадът на душите, предателството като нравствено достойнство – е застрашителен белег на тоталитарната държава.
Варлам Шаламов