Цитати на тема "Вампир" - страница 2
Емоционалните вампири никога не порастват. През целия си живот те се възприемат като жертви на съдбата и непредсказуемостта на другите. Нещата се случват и те просто реагират на тях. В резултат на това те нямат възможност да се учат от грешките си и просто продължават да правят едни и същи отново и отново.
Албърт Дж. Бърнстайн
Повече от всеки друг тип вампири, нарцисистите предизвикват смесени чувства. Ние обичаме техните постижения, но мразим тяхната надутост. Съжаляваме за начина, по който те игнорират нашите нужди, но несъзнателно реагираме на бебетата вътре в тях, които се нуждаят от нас толкова много.
Албърт Дж. Бърнстайн
Ако искате да постигнете успех със Суперзвездите, трябва да се състезавате в тяхната лига и да играете според техните правила. Ако го направите обаче, има съвсем реална опасност да станете като тях. Със своите ухапвания Суперзвездите създават повече нови вампири, отколкото всички останали типове вампири, взети заедно. Не влизайте в техния свят, освен ако не знаете как да излезете. Много тях са били изгубени.
Албърт Дж. Бърнстайн
Емоционалните вампири не са вътрешно зли, но тяхната незрялост им позволява да действат, без да мислят дали действията им са добри или лоши. Вампирите виждат другите хора като потенциални източници за каквото и да се нуждаят в момента, а не като отделни човешки същества със собствени нужди и чувства. Вместо самото зло, изкривяването на вампирите е врата, през която злото може лесно да влезе.
Албърт Дж. Бърнстайн
Тая снимка [от рекламния клип на "щурата баба с телефоние"] – с голямата слушалка, където бях вампир отвсякъде – ме сложили на билборд под моста на летището, и мъжът ми, като ме видял, щял да катастрофира! "Щях, вика, да се ударя, като видях какво си чудо – едно страшно лице – един дъргел със слушалка!
Латинка Петрова
Следяха ме.
В това имаше известна ирония, имайки предвид, че през последните няколко седмици аз следях другите. Поне не беше вампир. Вече щях да го зная. Последният ефект от това да съм целуната от сянката беше способността да усещам неживите – за нещастие посредством пристъпи на прилошаване. При все това бях благодарна на предупредителната система на тялото ми и изпитвах облекчение, че преследвачът ми тази нощ не беше безумно бърз, безумно зъл вампир. Напоследък имах доста схватки с тях и ми се щеше поне за малко да си отдъхна.
Ришел Мийд
Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.
Карл Густав Юнг