Цитати на тема "Допуск" - страница 2
Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).
Илий Ноздрин
Трябва задължително да има изкушения. Ако в реката няма движение, тогава водата в нея застоява, зеленясва, обрасва с трева, завъждат се жаби. По същия начин, ако всичко около човек винаги е спокойно, равномерно, тихо, в човека се завъждат страсти, а да ги изкорени е много трудно – понеже той дори не ги и забелязва ... Трябва да настроим себе си така, че да приемаме всичко като от Божия ръка и да не се възмущаваме от нищо. По-често да си казваме: щом Бог го е допуснал, значи така трябва да бъде, всичко ще се изглади, Господ всичко ще покрие, всичко ще премине, всичко ще си дойде на мястото. И гледаш - всичко си е дошло на мястото. Господ не допуска на никого свръх силите. На всички по силите.
Амвросий (Юрасов)