Цитати на тема "Почина" - страница 2
Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде, при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!...А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Виждате ли? Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!
Пиша ви това, защото обичате съвършенството. Понеже миряните не съгрешават, постъпвайки според познанието, защото не търсят друг път.
А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Наистина съм щастлив, защото Бешков беше един огромен художник и философ, който ме е въвел по приказен начин в лоното на карикатурата, сатирата, на пластичните изкуства. Когато той почина на 54 години, а ние бяхме по на 20 и няколко, въпреки мъката, с младежка небрежност си помислихме "Поне си е отживял". Сега от позицията на 73 години, разбирам, че той е починал като юноша, на който творчеството беше на столетник.
Стоян Дуков
С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна... Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.
Вячеслав Миронов