Цитати на тема "Младеж" - страница 2
Върху олтара на жестокия идол на по-добрия живот всеки ден се жертват животите на стотици момичета и младежи. И – което е по-лошо – стремежът към по-добър живот постоянно понижава и без това ниските духовни стандарти. По-добрият живот обезцени абсолютно страданието и смъртта. Той ги изтласка до крайна социална маргиналност. На смъртта се гледа с пренебрежение, никой не иска да страда, никой не мисли за смъртта, никой не я разглежда, дори като възможност, и накрая стигаме до точката, в която никой вече не знае как да умре.
Светислав Басара
Когато Хитлер обявява война на Съединените щати, той се обзалага, че германските войници, израснали в Хитлеровата младеж, винаги ще се бият с американските войници, възпитани в бойскаутите. Той загуби този залог. Момчетата скаути бяха научени как да намират изход от собствените си проблеми.
Стивън Амброуз
Ако днес някой младеж ме попита:
"Как мога да спася душата си?", бих му отговорил без колебание:
"Поеми бремето да се грижиш за ближния си! Защото всяка душа, която не може да се грижи за никого, освен за себе си, вече е загинала, или е на ръба на гибелта. Когато още не е късно, трябва да спасяваш душата си чрез грижа за ближния си."
Николай Велимирович
Млад мъж решил да се замонаши, затова отишъл при стария игумен, за да разговаря с него.
- Какво искаш, дете? - попитал седящият старец.
- Искам да стана монах.
- А способни ли си да приемеш тежестта на духовния живот?
"Разбира се че съм", отговорил младежът.
- Имам всичко, което ми е необходимо! Мога да работя по цял ден без да спирам, ям само зеленчуци и не пия нищо освен вода. Поемам удари без гняв, отивам там, където ми кажат и мога да прекарам дълго време в една стая, без да излизам.
Старият авва само се засмял и посочил към близката поляна, където бил вързан кон.
- Виждаш ли онзи кон?
И той яде зеленчуци, носи товари, работи по цял ден, ходи там, където му е казано, пие вода, не излиза от обора и понася ударите без гняв. Но без самосъзнание и любов към Бог, той е само обикновен кон.
Теофан Затворник
Никой не би останал езичник, ако бяхме истински християни. Сега християните са по-многобройни от езичниците. Когато на други изкуства един човек може да научи сто младежи, тук, въпреки факта, че има много учители, и те са много повече от учениците, никой не се присъединява. Учащите гледат на добродетелите на своите наставници и ако видят, че ние също искаме това, което искат и те, тоест почести и власт, тогава как могат да изпитват уважение към християнството? Те виждат порочен живот, земни души, виждат, че ние сме също толкова пристрастени към парите, колкото и те, даже и повече, треперим пред смъртта също като тях, страхуваме се от бедността не по-малко от тях, роптаем като тях в болестите, еднакво обичаме властта и силата и измъчени от сребролюбие, се опитваме да се възползваме от благоприятна възможност. И така, защо биха повярвали! Заради знамения? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот? Но той вече е погинал. Заради любовта? Но и следа от нея вече никъде не се вижда.
Йоан Златоуст