Цитати на тема "Умора" - страница 3
Ако човек не обикне своята работа, то той ще се изморява двойно – и телесно, и душевно. А щом като той веднъж се измори душевно, то и телесният отдих няма да възстановява неговите сили. Душевната умора – ето какво обезсилва човека. Работейки от сърце и изпитвайки радост, у човека не отпадат душевните сили, и телесната умора също изчезва.
Паисий Светогорец
Често главната причина за семейните свади е умората: тежка работа, малки деца, безсънни нощи. Но, като отпочинат, съпрузите забравят обидите. Този, който е по-мъдър, духовно по-опитен, трябва да намери сили да премълчи, да не отвърне на обидната дума... Има един добър християнски обичай, който, за съжаление, е излязъл от живота на повечето хора – да поискат един от друг прошка преди сън. Това е голяма помощ против свади! Не формално, не с език, а със сърце поискай прошка от скъпия човек, преди да легнеш да спиш, и винаги ще живееш в мир с него.
Андрей Овчинников
Знаеш ли какво е вяра?
Вяра е да пълзиш от умората и да продължаваш да се бориш.
Вяра е да изгубиш света около себе си, да кажеш, че всичко е свършило, и все пак да се надяваш.
Вяра означава да паднеш и да се станеш.
Вяра означава да бъдеш наранен и все пак да останеш спокоен в себе си.
Вяра не е да поискаш да сложиш пръст върху раната.
Вяра е да погледнеш смъртта в очите и да и кажеш: "Христос Воскресе!
Елефтериадис Г. Елефтериос
Има повече изморени командири на дивизии, отколкото изморени дивизии. Изморените офицери винаги са песимисти. Помнете това, когато оценявате докладите им. ... Всички доклади, които се изпращат от дадена военна част след мръкване – тоест когато информацията е събрана в края на деня (когато умората е най-голяма) – трябва да бъдат приемани със скептицизъм от следващата по-главна военна част. Докладите на ранените (военнослужещи) винаги са преувеличени и надценяват врага.
Джордж Патън
...Отидох в щаба на 3-та дивизия, по който от време на време се стреляше, и намерих генерал Траскът, много енергичен и смел офицер, да страда от такава физическа умора, че беше убеден, че операцията няма да успее. Убедих го да я проведе с аргумента, че ако успее, ще получи всички почести, а ако се провали, аз ще поема отговорността. След това се обадих на генерал Брадли по телефона и му казах същото. И пред двамата заявих, че им имам пълно доверие и се върнах в моя щаб, защото ако бях останал там, можеше да не успея да покажа тази моя увереност. Прекарах много напрегната нощ, отчасти защото врагът ни бомбардираше, но не ни улучи. Малко след зазоряване полковник Харкинс, който беше дежурен офицер, дойде да ми каже, че атаката е имала пълен успех. Беше много трудно да наредя на двама офицери, на които имах пълно доверие, да проведат операцията, която и двамта смятаха за невъзможна.
Джордж Патън