Цитати на тема "Бяг" - страница 3
Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, болести, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?
- А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?
- Виждали сме.
- Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?
- Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
- Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
Алексий II
Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде, при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!...А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Виждате ли? Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!
Пиша ви това, защото обичате съвършенството. Понеже миряните не съгрешават, постъпвайки според познанието, защото не търсят друг път.
А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Уилям Фокнър е най-големият епик на съвременната американска литература, една малка "енциклопедия американа". От него съм научил повече, отколкото от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръкващият пример, без който нямаше да има нито О'Конър, нито Тенеси Уилямс, нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикателство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворение накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я "научи". Фокнър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се, спотайва се, чезне и наново се въззема – огромен, непроницаем, вездесъщ...
Кръстан Дянков