Цитати на тема "Сладка" - страница 3
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон
Ако искаш детето ти да бъде здраво, ще те науча какво да направиш. Ако шиеш или купуваш за твоето детенце дрехи, направи едни и за бедно дете: заради него Бог ще пази твоето. Ако започнеш да се грижиш само за това твоето дете да си хапва и пийва сладко и да е красиво облечено, а съдбата на беднячето не те интересува, то ще загине твоето чедо и сърцето ти ще се разкъса на части. Когато отрежеш едно дърво, клоните му веднага изсъхват, а когато поливаш корена му – клоните му са изпълнени със сила. Така и вас, родителите, може да уподобим на дърво: вие сте коренът на вашите деца и когато "поливате" себе си с пост, молитви, милостиня и добри дела, Бог пази и вашите деца. А ако вие "изсъхвате" от грехове, Бог умъртвява и вашите деца, изпращайки ви в ада заедно с тях. Ако ябълката дава кисели плодове, кой е виновен дървото или ябълките? Дървото. И така, постъпвайте правилно вие, родители, за да стават сладки и вашите ябълки.
Козма Етолийски
Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ.
Христо Ботев
Жената омайва мъжа със сладки, ала лъжливи речи. Тя е отегчително бърборива, като не млъква дори и в църковния храм. Използва любовта на мъжа за да измоли все по- скъпи дрехи и накити. Тя е първата която е съгрешела против Бога, а и досега е главното оръжие на Сатаната. Няма нечестиво деяние, която тя не е способна да извърши. За да съблазни мъжа тя рисува лицето си и коригира снагата си. Тя обича да танцува, а тъкмо танцът е този който разпалва похотта. Тя е любопитна и затова винаги се опитва да разнообрази половия акт – ту се сношава по животински, ту яхва мъжа, а това е порок който предизвиква наводнения.Тя не подбира любовниците си, съвкуплява се и със свещенослужители и с миряни. Жената е непостоянна, невъздържана и невежа, тя никога не знае какво собствено иска. Ревнива е и е готова да направи скандал при най-малкия повод. Лесно се пристрастява към виното, което всъщност понася зле. Не спазва никакви разпоредби нито на мъжа си, нито на църковните наставници.
Алваро Пелайо