Цитати на тема "Блаженство" - страница 3
Блаженството и радостта идват в моменти, в които изживяваме най-висшата си истина - моменти, когато това, което правим, е в съответствие с нашите архетипни дълбини. Тогава ние сме най-автентични и доверчиви и чувстваме, че каквото и да правим, което може да бъде съвсем обикновено, въпреки това е свещено.
Джийн Шинода Болън
Молитвата не е данък. Това е профилактика на болката в душата. Молитвата е реанимация на измъчената душа. Молитвата е здраве на сърцето. Молитвата е живот с Бог. Да си позволите да се молите означава да си позволите да бъдете щастливи поне десет минути на ден... Може и да не се помолите. Но това е като да ограбите сами себе си. И така ни е трудно, а като не се молим, допълнително се лишаваме от малко блаженство. Да не се молите означава да натоварите себе си. Да легнете на леглото в състояние на злоба, с болка в сърцето и душата...
Константин Камишанов
Никога не забравяйте, че до тридесет годишната възраст от земния си живот Божият Син е бил дърводелец, имал е мазоли по ръцете и не се срамувал да протегне ръка и да получи заплащане за плугове и яреми, които Той е изработвал, както е казано във времето на мъченик Юстин Философ. Големият интелектуалец апостол Павел не се е срамувал след дневната си проповед през нощта да прави чували, шатри и постелки от козя вълна, както е било обичайно на Изток по това време. Свети Василий Велики и свети Йоан Богослов, както и всички останали светии също са работили. Ето защо не трябва да се срамуваме и да се страхуваме от каквато и да е работа, трябва да се срамуваме и да се боим единствено от греха. Тогава наистина чрез нашата вяра и чрез нашия живот във вярата ние ще осъществим смисъла и целта на нашето съществуване в този свят, тоест ще получим блаженство в нашето истинско Небесно Отечество.
Павле (Сръбски)
С Бога всичко е възможно. Трябва да си кажеш: "Днес няма да пия и да пуша!" и да изтърпиш с Божията помощ, а утре - всичко отначало... Човек не може да преодолее сам зависимостта към един или друг наркотик, омразата, обидата. Трябва много да го да искаш и да молиш Бог за избавление. Пие ти се, пуши ти се, извикай: "Господи, помогни ми! Нищо не мога да направя сам!" Осъзнай собствената си немощ, прехвърли немощите си на Бог и ще видиш какво ще се случи. Няма друг начин.
Защо водката и наркотиците са навсякъде около нас? Защото никой не ни е обяснил, че има нещо друго, много по-добро, че има любящ Отец. Защо да се освобождаваме от зависимостите? За да може, вместо пушене, водка, наркотици, в теб да се засели Бог, който е любов. Тоест, човек съзнателно сменя тютюнопушенето, водката, омразата, обидата със Светия Дух. А това е съвсем различна радост, това е блаженство, безкраен път.
Петър Мамонов
Вашата душа търси истински живот, сродна на себе си храна: храна за ума е истината, за сърцето - блаженството и покоя, за волята - нормалната насоченост или законността. Ходете в църквата: тя притежава всичко това преизобилно. Тя е "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15), защото в нея е Словото Божие...
Йоан Кронщадски
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов
Когато Русия обяви война на Турция (1877 г. - бел.цит.), аз бях болен, но при всичко това искаше ми се и пак русите да придружа, против народния тиранин. След, след всичко това, което до тук разказах, след всички тия страдания и мъки, които преминаха през главата ми, иска ми се да съм пак млад, да намеря пак такава борба и да се впусна, да се предам на нея от душа и сърце. Не зная дали има нещо по-приятно, по-възвишено от подобна работа и труд за общото, на народа и отечеството добро. Един само спомен от миналото, е голямо утешение за мене; това, което аз съм досега завършил, струва цял живот за мене; при тия спомени душата ми потъва в едно блаженство, което аз не мога нито да определя, нито да изкажа, нито да обясня. И да знаете колко струва едно възпоминание!... - Повече от всички светски блага и от всички надежди на тоя свят.
Христо Македонски