Цитати на тема "Откровение" - страница 3
Страшно ще бъде второто пришествие на Христа, страшен ще бъде Съдният ден на този свят, но ужасно ще бъде и идването на антихриста. Ще царува - духовна слепота. Рядко ще видиш - духовно разумен човек. Ще се срещат хора с плътски ум. Затова, няма да разпознаят злото в антихриста.
А ще го имат за благодетел. Който стои като кърмаче при майка, до майката Църква - той ще запази духовният си ум. Нали и Христос ни е предупредил, да не потънем в ядене, пиене и житейски грижи.
Прекалената грижа за делата на този преходен свят, развиват плътският разум, но изсушават духовният разум. И затова, човек не е способен да види Божието откровение.
Врагът човешки, потапя хората в разни житейски грижи, за да забравят за спасението си. Хората ще престанат да копнеят за Божието Царство, Божият съд няма да ги плаши, цялото им внимание ще бъде на днешният ден.
Братя и сестри, оставете житейската суета! Идете в Храма! Покайте се и се Причастете!
Николай Гурянов
Какво означават евангелските думи: не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свинете?
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините" (Мат. 7:6). Бисерът- това е вярата, Божието откровение, което стана наше. Тази вяра не бива да откриваме на тези които не искат да познаят Господ. Има хора които се отнасят към вярата кощунствено, които не искат да познаят истината, такива които искат само да се погаврят с Нея. Точно на такива хора категорично не трябва да се откриват тайните на вярата. Да се определят кои са е лесно, ако човек при разговор издевателства над вярата, то разговорът с него трябва да се прекрати, като бъде предупреден, че го чака Божи съд, ако не се покае. Много мисионери губят излишно време в безплодни разговори с богохулници и кощунници. Това е грешка.
Даниил Сисоев
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов