Цитати на тема "Роднина" - страница 3
Не се страхувайте от деца, които обичат и остават верни на кръвни роднини. Това означава, че и те ще могат да ви обичат и ще ви бъдат верни от дъното на сърцето си, освен ако, разбира се, не повторите типичната грешка, поставяйки детето пред избор: в крайна сметка кои са ИСТИНСКИ, най-скъпи за вас, правилни родители - ние или те?
Людмила Петрановска
Каквото повикало, такова и се обадило. Ако ти крещиш на своите деца, бъди спокоен: ще дойде време, и децата ще ти крещят в отговор. Ако ти биеш своите деца - почакай малко, децата ще заякнат и ще ти го върнат с лихва. Ако ти нямаш време за своите деца, то откъде децата ще намерят време за тебе, когато изнемогнеш от старост и болест. Каквото посееш, това и ще пожънеш. И тук да се пита: "защо се случва всичко това с мен?" е напълно безсмислено. Това е закономерност: каквото си вложил, това и си получил. Това се отнася не само за децата. Това се отнася и за отношенията с близките, и за отношенията с роднините, за отношенията с колегите по работа. Във всичко, както бихте искали да се отнасят към вас, така и вие се отнасяйте към своя ближен.
Евгений Попиченко
Колко крехък е животът! Колко ценни са минутите, които ни доставят радостта от общуването! Колко е важно да общуваме, докато сме живи! В края на краищата и животът в Царството Божие също ще бъде живот в общение с Бога и Неговите светии.
Нима не виждаме често около нас, че смъртта събира повече хора, отколкото радостните поводи? Многобройните роднини по-скоро ще се съберат за смърт или помен, отколкото за рожден ден. Докато човек е жив, изглежда че има още много време напред. Ще имаме време и да се срещнем, и да поговорим и така нататък... Но идва момент, когато вече нищо няма да успееш. Нищо няма да можеш да добавиш.
Намирайте време за общуване. Казвайте си добри думи. Нека вашето семейство и приятели знаят, че са ви скъпи, че ги обичате.
Андрей Дудченко
Ние сме длъжни да се борим със злото в своето сърце. Най-голямото зло, което най-често ни посещава е раздразнението. Във всекидневния живот всичко ни дразни: като започнем от гълъбите, които ни цапат балкона, та стигнем и до най-близките ни хора - роднините. Особенно ни раздразняват старите, защото мърморят, мрънкат, инатят се, трудно чуват и т.н. Също така и малките деца, защото на тях трябва по сто пъти да им повтаряме едно и също, за да запомнят, за да научат нещо, понеже все още не могат да слушат от първия път. Съвсем да победим раздразнението навярно у нас трудно ще се получи, за това съвършенство е нужно в душата ни да се посели Божията благодат. Но да не показваме своето раздразнение, да го сдържаме и да го надвиваме чрез молитви - ние можем, ако пожелаем. И ние сме задължени да правим това, защото това е угодно Богу. На Бога е угодно хората да не се дразнят един на друг, а да се обичат.
Борис Долженко
Равнодушието към Бога води до равнодушие към всичко останало, води до разложение. Вярата в Бога е нещо голямо. Когато човек почита Бога, тогава обича и родителите си, дома си, роднините си, работата си, селото си, законите, държавата, родината си. Човек, който не обича Бога, семейството си, не може да обича нищо. И естествено не обича дори и родината си, защото родината е едно голямо семейство. Искам да кажа, че всичко започва от там: ако човек не вярва в Бога, тогава не зачита нито родители, нито семейство, нито село, нито родина. И това искат да разрушат сега, затова създават едно състояние на разпуснатост и безотговорност.
Паисий Светогорец
Преди всичко приватизацията на водещите предприятия на българската икономика се сблъсква с корупция и шуробаджанащина - това са две български болести. Налице е стремеж да се приватизира по страшно ниска цена, в резултат на което се пълнят джобовете на роднините и приятелите във властта.
Владимир Квинт
Маршал Дьо Ноай завел дело в Парламетна срещу един свой арендатор. Осем от деветимата съветници отказали да вземат страна с думите: "В качеството на роднина на господин Дьо Ноай." И наистина му били роднини... но от девето коляно. На един от съветниците – господин Юрсон, това тщеславие се сторило смешно и ставайки, той заявил: "И аз отказвам." Председателят го попитал: "В качеството си на какъв?" Той отговорил: "На роднина на арендатора."
Никола дьо Шамфор