Цитати на тема "Евангелие" - страница 3
Може да се събудим в не толкова далечното бъдеще в култура, която е не само неприемлива, но и открито враждебна към църквата и евангелието на Исус Христос, култура, в която онези, които проповядват евангелието, ще бъдат етикетирани като фанатици и фанатици, култура, в която преследването на християните ще бъде не само позволено, но и аплодирано.
Джош Макдауел
Когато снимахме филма "Остров", трябваше да легна в ковчег. Това бе нещо страшно! Четири стени и един капак. Три пъти изскачах от него, не издържах.
Нито Евангелие има, нито икони, нищо. Замислих се за живота си... Какво съм придобил? Научил съм хиляди безполезни неща. Зная да пиша, зная да шофирам, зная да използвам едно или друго. Да прощавам - не зная, да не се гневя - не зная, да давам без съжаление - не зная.
Да прощаваме не знаем. Да обичаме не знаем. Да се жертваме не знаем. Всичко онова, което ще ни потрябва за Вечния живот не знаеме. А в гроба няма запушвалки (тапи). Каквото си събрал в душата си, с това и ще лежиш.
Петър Мамонов
Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, болести, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?
- А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?
- Виждали сме.
- Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?
- Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
- Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
Алексий II
Ако човек се чувства раздразнен след работа, го съветвам да влезе в храма, да запали свещ, да постои десет или петнадесет минути на службата или да седне някъде и да почете от Евангелието, за да се успокои. След това нека да се прибере у дома си - успокоен и усмихнат. Трябва да се опитаме да оставяме всички проблеми пред вратата на домовете си.
Серафим Саровски
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
В светото Евангелие нееднократно се говори, че Спасителят е плакал, и нито веднъж не е споменато, че Той се е смял. Той е бил Лекар, от Който се нуждаят болните, а не здравите; Праведник, Който е дошъл да призове грешниците към покаяние, Пастир, Който се е явил на заблуденото стадо, Жизнодавец, Който е дал живот на мъртвите.
Имайки такава мисия и такова призвание, даже и обикновен съвестен човек не би могъл да се смее, а колко повече - милосърдният Син Божий. Има нещо, което дори и за Бог е непосилно - Бог не може да се смее, когато вижда човешката болка. В Своята непрестанна грижа за болните и страдащите, за грешните и заблудените, за погиващите и умиращите - Той не би могъл да се смее.
Николай Велимирович
Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща?
Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан Затворник
Всички търсите само духовници. Но вие забравяте Евангелието. Всички имаме Един Духовник - Евангелието! Това е смисълът на живота, нашата Жива Вяра, Надежда и Любов! Мен дори ме боли, че човекът търси само човек, а Господ е забравен. Добре е, ако има разумен, вярващ свещеник, към когото можете да се обърнете, това е щастие. Но ако Господ не изпрати такъв, нима не е възможно човек да се спаси?
Николай Гурянов