Цитати на тема "Жажда" - страница 4
Човек може понякога да ходи на църква в неделя, да държи съвременни духовни книги в библиотеката си, стари икони в хола, броеница в ръцете си, може да дава и милостиня. Но в същото време да се ядосва, защото другите хора не отговарят на неговите очаквания, да е алчен за пари, да е потопен в егоизъм, жажда за комфорт, да изпитва безпокойство, да се конкурира с другите. Това не е животът в Христос. Тук мирише на смърт. По какво се различава християнинът днес от другите хора? Ако той няма търпение, кротост, радост, простота и особено смирение, това означава, че не е разбрал нищо за живота в Христос.
Моисей Светогорец
Когато хората възприемат отношенията си на ниво: "О, какъв добър човек е, колко е очарователен, интелигентен, интересен и колко много можеш да вземеш от него!" - в това всъщост се състои влюбването. Съпрузите престават да бъдат интересни един на друг, защото още в самото начало се отнасят един към друг потребителски, още преди брака...Те живеят, задоволявайки жаждата си с другия човек – интелектуална, душевна, духовна, физиологична. И тогава хората бързо се насищат, изпиват се един друг като коктейл в горещо време. А ако в сърцето звучи призивът: "Какъв човек е, как ми се иска да го направя щастлив, колко много искам да му дам, да му послужа, да му бъда полезен ...", тогава любовта с времето само ще се умножава.
Алексий Умински
Бай Ганю от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. "А бе най-сетне българи сме, ще се прегледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!" И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене – той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда.
Алеко Константинов
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Извисяващият се гений презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области. ... Не смята, че има достатъчно слава в това да служиш под нечие ръководство. Презира това да върви по стъпките на някой предшественик, колкото и знаменит да е бил този човек. Мъчи го изпепеляващата жажда да получи отличие... А когато такъв човек се появи, се налага хората да се съюзяват, да се свързват с властта и закона – макар като цяло да са интелигентни, – за провалят неговите планове.
Ейбрахам Линкълн
Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...
Хенри Милър
