Цитати на тема "Бряг" - страница 4
Престъплението винаги е слабост. Този, който върши престъпления е страхливец, а не герой. Затова винаги гледай на този, който те обижда, като на някой по-слаб; както не бива да мъстиш на малкото бебе, така не бива да мъстиш и на този, който ти нанася обида. Защото тя се ражда не от злото, а от неговата слабост. Само така ти ще съхраниш своята сила и ще бъдеш подобен на спокойно море, което никога не излиза на бреговете, за да удави безразсъдния, който хвърля камъни срещу него.
Николай Велимирович
ЗА СЛАВАТА
Бягайте от славата, защото тя е кула, издигната върху китов гръб; да не ви се присмеят от брега и приятелите, и неприятелите.
А единодушната слава, която дохожда от хората, е най-безславна, защото е равнодушна.
Разходете се със славата си през гробищата и вижте дали мъртвите ще ви славят.
Всъщност вие и сега вървите през гробища и от подвижни гробове приемате слава. Кой ще ви слави, щом подвижните гробове станат неподвижни?
Ще се нажалите много на оня свят, щом чуете искреното мнение за себе си от онези, които са ви славили в тоя.
Николай Велимирович
На 25 (март 1945 г.) 87-ма дивизия успя да премине реката и до сутринта имаше две подразделения на отсрещния бряг, въпреки факта, че всички исторически изследвания, които прочетохме за преминаването й, твърдяха, че преминаването на река Рейн между Бинген и Кобленц е невъзможно. Тук ние отново имахме предимството на собствената си теория, че недостъпното място обикновено е най-слабо охранявано.
Джордж Патън
Първият ми спомен за Бай Дечко е от 1959-а година. Тогава майка ми се омъжи за него. Ходихме на море с неговото "Рено". Бавно се пътуваше, то едва ли вдигаше и 100 километра. Спряхме в Стара Загора Бай Дечко да се види с негови приятели и на другия ден продължихме. Отседнахме в хотел "Олимп" в Слънчев бряг, страхотно изкарахме. Покрай мен Бай Дечко се запали по спорта. През 1962 година си купихме телевизор "Опера", за да гледаме световното по хокей.
Ричард Груев
Щом се бяхме обърнали и спуснали по течението на водата, край брега на родината ни, и избирахме място за излизане, в чама ни отново се изгърмя. Тоя път изгърмял гъркът, притежателят на чама (каика - бел.цит.) с едно пищовче, което му бил дал Христо Шипченчето. И това стана тогава, когато трябвало най-много да се мълчи и не вдига никакъв шум. Турският караул сигурно е чул тоя гърмеж. Караджата искаше да го хвърли в Дунава, защото гръмването от страна на гърка смяташе за предателство, но Хаджията не даде.
- Не трябва да захващаме от грък, каза той, па макар и да е виновен, което не ми се ще да вярвам.
Нещастният грък се извиняваше някак, но докато да отсъди Хаджията участта му, момчетата му бяха добре наложили гърба.
- Стига му боят - допълни Хаджията, и въпросът се счете за окончателно решен.
Хаджи Димитър
