Цитати на тема "Изток" - страница 4
Интервюиращ: Пак ли ще търсим специален път за Русия?Владимир Путин: Няма нужда да търсите нищо, всичко вече е намерено. Това е пътят на демократичното развитие. Разбира се, Русия е повече от разнообразна страна, но ние сме част от западноевропейската култура. И това всъщност е нашата ценност. Където и да живеят нашите хора, в Далечния изток или на юг, ние сме европейци.
Владимир Путин
Никога не забравяйте, че до тридесет годишната възраст от земния си живот Божият Син е бил дърводелец, имал е мазоли по ръцете и не се срамувал да протегне ръка и да получи заплащане за плугове и яреми, които Той е изработвал, както е казано във времето на мъченик Юстин Философ. Големият интелектуалец апостол Павел не се е срамувал след дневната си проповед през нощта да прави чували, шатри и постелки от козя вълна, както е било обичайно на Изток по това време. Свети Василий Велики и свети Йоан Богослов, както и всички останали светии също са работили. Ето защо не трябва да се срамуваме и да се страхуваме от каквато и да е работа, трябва да се срамуваме и да се боим единствено от греха. Тогава наистина чрез нашата вяра и чрез нашия живот във вярата ние ще осъществим смисъла и целта на нашето съществуване в този свят, тоест ще получим блаженство в нашето истинско Небесно Отечество.
Павле (Сръбски)
Тази разкраченост е вековна за България – между Изтока и Запада. Никога не сме знаели накъде да тръгнем – ту с едните, ту с другите. Празнуваме Рождество Христово с католиците, а Възкресение Христово с православните. Това са двама христосовци, родени в различно време и възкръснали по различно време. С кого от тях сме?
Анжел Вагенщайн
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков
