Цитати на тема "Покой" - страница 3
Ако вярваме в прераждането на нашата цивилизация... тогава очевидно този ренесанс трябва да започне в покоите на собствените ни сърца... Не можем да чакаме промяната на обществото или обновяването на нашите институции. Ние като личности трябва да поемем отговорност за собствената си лична трансформация.
Георг Фойерщайн
Те не намират покой. Това са чисти глупости. Когато се случи нещо неописуемо или когато направиш нещо неописуемо, това те променя. Разделя те и те сглобява отново. Вие сте Франкенщайн от обстоятелствата и частите никога не се прибират правилно и животът, който живеете, е откраднат. Не заслужаваш да ходиш сред живите и го знаеш.
Лиса Ангър
Любовта привлича любовта, която се устремява буйно към Тебе; тя иска да изпълни бездната, която я привлича. Но, уви, тя дори не е капка роса, попаднала всред океана! За да те обичам, както Ти ме обичаш, трябва да ми дадеш Твоята Любов и само така ще намеря покой. О, Исусе мой, струва ми се, че не можеш да изпълниш една душа с повече любов от тази, с която си изпълнил моята, и затова се осмелявам да Те моля да възлюбиш и онези, които си ми дал, както мене самата си възлюбил.
Ако един ден на небето видя, че ги обичаш повече от мене, ще се зарадвам, признавайки още от този свят, че тези души, заслужават повече; но тук, на земята не мога да си представя по-безгранична любов от тази, с която си пожелал да ме надариш без никаква заслуга от моя страна.
Тереза от Лизио
При никакви обстоятелства не желая да бъда специалист по всичко. Имам право да изляза извън рамките... Пожелавам си шанс, а не сигурност... Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея крушение и успех. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши. Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите. Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове. Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: "Това Творение е мое." Всичко се съдържа в думите: "Аз съм свободен човек."
Алберт Швайцер
Защо боледуваме? Защото нервничим. А защо нервничим? Защото съгрешаваме. Когато има бъркотия в душата ни, това оказва влияние на тялото и здравето ни се срива. Но ако позволим на Христос да се всели в душата ни, тогава грехът отстъпва, отстъпва нервността, отстъпва болестта. Когато предадем себе си на Христа, тогава духовният ни организъм навлиза в състояние на мир, в резултат на което всички наши органи и жлези започват да функционират по естествения си начин. Тогава оздравяваме и преставаме да страдаме. Ако възложим грижата на Бога и душата ни се успокои, тогава и Божията благодат, заедно с този душевен покой може да действа така, че болестта да си отиде.
Порфирий Кавсокаливит
Днес грехът се е превърнал в нещо модно. Огромното болшинство от съвременните хора са увлечени от греха и когато видят, че някой "не е в крак с времето", не живее в грях и притежава поне малко благочестие, те го определят като ограничен и старомоден. Не им дава покой мисълта, че има хора, които живеят настрана от греха. Но най-лошото е, че считат своята греховност като признак за възход.
Ако днешните човеци, живеещи в нечистота, си направят труда да видят, че са грешници, то Господ ще ги помилва, но те оправдават онова, за което не може да има оправдание, и превъзнасят греха. А да считаш греха за нещо прогресивно и да твърдиш, че нравствеността е остаряло понятие, това е най-ужасяващата хула срещу Светия Дух.
Паисий Светогорец
Кой може да ни даде истинско облекчение? Това е Христос. Никой друг. Всичко останало, което правим, - то е човешко, то може да ни помогне само до някаква степен, примерно: можем да се отправим на пътешествие, да отидем на село при някой добър приятел, или на някое друго приятно място. Това също помага и ни успокоява понякога, но то е само повърхностно. Единствено Христос може истински да упокои душата на човека, защото Сам Той е Покоят на нашите души.
Атанасий Лимасолски