Цитати на тема "Кутия" - страница 4
Бих казал, че най-чистото преживяване за филма е да не сте прочели книгата, защото мисля, че когато прочетете книгата, просто отметнете кутиите. Мисля, че след като видите филма, четенето на книгата е страхотно нещо. Винаги казвам, че филмът не е предназначен да замести книгата. Това е нелепо. Аз съм голям фен на книгата.
Зак Снайдър
Баща ми беше аспирант по физика и майка ми го забеляза в университета, винаги носещ несъответстващи чорапи. Искаше да знае дали това е моден избор над нейната станция или белегът на някой с по-важни неща в ума му. Един ден тя се приближи и му подари подарък - кутия със сто еднакви чорапи. Той нямаше представа коя е тя. Те се ожениха в рамките на една година.
Илан Мастаи
Ако влезете в сциентологията, ще отидете на одит. Това е като терапия, с изключение на това, че между вас и вашия одитор има E-метър. Това е устройство, което всъщност измерва вашите галванични реакции на кожата. Това са две метални кутии, които държите. Преди са били консерви за супа на Кембъл с изстърган етикет.
Лорънс Райт
Това, което открих, беше, че висшите ръководители често председателстват. Организираха работата, след което изчакаха да я прегледат, когато приключи. Бяхте работник в началото на кариерата си, но след като се изкачите на върха, вашата роля беше да ръководите процес. Е, моят вид ръководители се ровят в детайлите, работят с проблемите всеки ден и дават пример, а не титла. Те поемат лична собственост и отговорност за крайния резултат. Те виждат себе си като шофьори, а не като кутия високо в организационната диаграма.
Луис В. Герстнер
Ако детето, което започва да свири, вижда всички проблеми и усети какъв ще му бъде животът нататък, никога не би свирило. Само заради носенето на челото, тази тежка кутия, заради която си нежелан в транспортните средства, дори само заради това изпитвам дълбоко съжаление към децата, които срещам, нарамили чело на път за Музикалното училище.
Венцеслав Николов
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов