Цитати на тема "Кафе" - страница 4
Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава.
Йон Калман Стефансон
Представете си място, наречено Karma Kafe и това ще ми спести труда да го описвам. В него нямаше нищо, което не бихте очаквали, от саксиите на Буда до тапетите, украсени със символи, които вероятно казват: "Ако сте купили това, само защото изглеждаше красиво, нека Буда пикае в кафето ви, културно невежи глупако."
Кели Армстронг
През периодите на най-ожесточените сражения... лично на мене ми се удаваше да спя не повече от два часа на денонощие, и то с прекъсвания. За да поддържам физическите си сили и работоспособност, ми се налагаше да прибягвам до кратки, но чести физически упражнения на студа и силно кафе, а понякога и до двайсет минутно бягане със ски. Когато кризата в сраженията за Москва отмина, аз така дълбоко заспах, че дълго време не можеха да ме събудят. Тогава два пъти ми е звънял Сталин. Отвръщали му: "Жуков спи и не можем да го разбудим". Върховният казал: "Не го будете, докато сам не се наспи". През това време, докато съм спал, Западният фронт на нашите войски се придвижил напред на не по-малко от 10-15 километра. Събуждането се оказа приятно...
Георгий Жуков
Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън... Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът - тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.
Хорхе Луис Борхес
