Цитати на тема "Колега" - страница 4
Каквото повикало, такова и се обадило. Ако ти крещиш на своите деца, бъди спокоен: ще дойде време, и децата ще ти крещят в отговор. Ако ти биеш своите деца - почакай малко, децата ще заякнат и ще ти го върнат с лихва. Ако ти нямаш време за своите деца, то откъде децата ще намерят време за тебе, когато изнемогнеш от старост и болест. Каквото посееш, това и ще пожънеш. И тук да се пита: "защо се случва всичко това с мен?" е напълно безсмислено. Това е закономерност: каквото си вложил, това и си получил. Това се отнася не само за децата. Това се отнася и за отношенията с близките, и за отношенията с роднините, за отношенията с колегите по работа. Във всичко, както бихте искали да се отнасят към вас, така и вие се отнасяйте към своя ближен.
Евгений Попиченко
Истината: реалност, факти и честна преценка на ситуацията. Тези неща не винаги се постигат лесно. Често пъти предпочитаме да кажем на хората – наши подчинени, колеги, шефове и клиенти – това, което си мислим, че искат да чуят, и дори това, което те ни казват, че биха искали да чуят. И също като аспирина, например, такова поведение може да доведе само до временно облекчение. Катастрофата обаче може да е продължителна.
Алън Акселрод
...Веднага след 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Дори вече започвам да вярвам в предсказанието на една италианка, която каза, че през 2006 г. вече няма да се говори за такава държава България. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. Наникъде отива тази страна.
Доньо Донев
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов