Цитати на тема "Гроб" - страница 5

Щом изгрее луна, все бленувам с тъга за прекрасната Анабел Ли и живея с мечта за таз нежна снага на богинята Анабел Ли. А щом падне нощта, лягам аз до гръдта на моята любов, невеста и съдба, и пак сме заедно както преди там в гроба й до морските вълни. (Едгар Алън По)
Когато видях първия негър, повтарям негър, в националния отбор на Германия, помислих, че ще намерят и изровят гроба на Хитлер. Вижте цитата
Иван Славков
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена. Вижте цитата
Румен Леонидов
Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит. Вижте цитата
Мигел де Унамуно
Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне. Вижте цитата
Александър Шурбанов
Една, че две, че три усилни и паметни години... Боже, За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа. Кой ли може неволя клетнишка изказа, макар и – вчерашна се дума? Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече, слана попари, засух беше – в земята зърно се опече... ... Но мина зима снеговита, отиде пролет дъждовита – и знойно лято позлати до вчера злъчни широти. ... Върни се облако неверен, – почакай, пакостнико черен, неделя – две... ела тогази, страшилище! А облак лази, ръсте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата тъмней зловещо... Милост няма! Вижте цитата
Пейо Яворов