Цитати на тема "Гроб" - страница 4
О, човече, сродниче на на земята и пепелта и на непостояните неща,
днес ти си богат, а утре беден,
днес си здрав, утре болен,
днес си весел, утре тъжен,
днес в слава, утре в унижение,
днес млад, утре стар,
днес на престола, утре в гроба.
Не се превъзнасяй, но обуздавай гордостта си.
Йоан Златоуст
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец; днес тъне в богатство, а утре - в гроб; днеска е цар, а утре над него - гробар; днес е в пурпур, а утре - в саван; днес е в хазната, а утре - в земята; днес сред ласкатели, утре - сред червеи; днес съществува, утре го няма. Тъкмо се е пъчил и вече го опяват. В щастието си - непоносим, в мъката - неутешим. Сам себе си не разбира, а любопитства за по-високите неща. Не познава настоящето, а фантазира за бъдещето. По природа - смъртен, по собствената си високомерна оценка - вечен.
Йоан Златоуст
Обичам Христос, защото, когато се страхувам, си спомням, че Той изпита страх в Гетсиманската градина. Обичам Христос, защото, когато плача, си спомням, че Той плака пред гроба на Своя приятел. Обичам Христос, защото, когато бивам предаден, си спомням, че ученик Го предаде със " сладко" целовaние . Обичам Христос, защото, когато изпитвам болка, си спомням за Неговия кръст. Обичам Христос, защото, когато се отчайвам и в мен се изпълвам с въпроси "защо", си спомням Неговите думи:"Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?". Обичам Христос, защото всеки път, когато умирам, чувствам, че Той ме възкресява.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
Вие знаете, неведнъж съм ви говорил, как и за какво ще съди човечеството нашият Господ Иисус Христос, когато дойде денят на Страшния Съд. Той няма да попита никого от нас: "Бил ли си на поклонение?”. Не ще поиска да знае. "Поклони ли се на Моя гроб в Йерусалим?”. "Беше ли девственик?” – и това няма да попита, но ще попита само едно: "Дава ли милостиня? Върши ли някога дела на милосърдието?”.
И ще каже удивителните слова: "Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили". (Мат. 25:40)
Всяко добро, което правим за бедните, за нещастните братя, Той приема като добро, сторено на Него Самия. Всяка милостиня, която пускаме в ръката на бедния, приема Сам в Своята ръка.
Лука Войно-Ясенецки
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски