Цитати на тема "Въздействие" - страница 5
Когато хората се гневят и негодуват, дори ако те се сдържат и нищо не говорят, от тях, тоест от това зло, което се намира в тях вътре, излиза една зла сила, която пагубно въздейства на околните.
Родителите оказват отрицателно въздействие върху своите деца, когато те виждат, че не ги слушат и същевременно се дразнят, но се сдържат и нищо не говорят. Те си мислят: "За да не травмирам детето, аз сега нищо няма да му говоря".
Откъде да знаят, че сдържаното им негодувание всъщност е меч, който нанася смъртоносна рана! Чуваш ли какво ти казвам? Смъртоносна рана! Ти, дори без да изречеш нито дума, можеш да сразиш ближния си до смърт. Нашата душа не е материална и затова на нея реално въздействат различни духовни сили, както доброто, така и злото.
Порфирий Кавсокаливит
Един генерал, който неизменно поема отговорността за провал, независимо дали го заслужава или не, и постоянно признава заслугите на другите за успеха, независимо дали го заслужават или не, ще постигне невероятен успех. Във всеки случай писмата-похвали и генералските заповеди, представящи на командването славата и величието на техните постижения, имат голямо въздействие върху духа.
Джордж Патън
Когато някой – а един ден търговците на изкуства ще се бият за този ефектен сюжет – започне да пише или да филмира драмата на Харта 77, ще постигне най-силно въздействие, ако се насочи към периода, за който би подхождало името Най-дългата седмица. Между 6 и 14 януари се разиграха най-разтърсващите сцени на онзи неповторим сблъсък на няколкостотин невъоръжени граждани с тоталитарната власт, който промени пътищата на много човешки съдби, за месеци наред завладя политическия климат на страната и остави трайна, макар и днес все още трудно измерима следа в нейната история.
Павел Кохоут
Своеобразието на художественото се корени в диалектическото триединство: градивен принцип - начин на въздействие - съответстваща на първите две възприятие потребност. И това динамично единство между тези три принципа е вътрешно присъщо, иманентно на изкуството като постоянно обществено обуславящо се. Така изкуството не само се "синхронизира" с външната действителност, но и се определя от нея; така то позволява на изследователя да обясни неповторимите му форми и похвати, без да го задължава да търси за всяка или всеки от тях пряк еквивалент някъде вън от изкуството.
Атанас Натев