Цитати на тема "Случайност" - страница 3
Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив. Всеки си има корени, точно както растенията. Ако пренесеш човека и го посадиш на друго място, трябва да преместиш и природата му. Я забучи една палма в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на съдбата си. Приятели, неприятели, болести, любови, всичко е вътре. Съдбата не зависи от нас, а от Бога, от близките, от случайността, от времето, в което живеем.
Рангел Вълчанов
Ние не вярваме в императори или кралици, или в свободни пазари, или дори в диктатурата на пролетариата. Вярваме в свят, в който хората са равни по достойнство, а не по презрение, и където ресурсите – които при капитала се разпределят чрез квази случайността на пазар, работещ на сляпо по отношение на неща, които не могат лесно да бъдат измерени – се разпределят по разумен начин от държавата.
Ник Харкауей
Мисля, че трябва да вярвам, че животът ще се развие както трябва. Ако всичко, което се случва в света, е просто резултат от случайност и няма рима или причина за нищо от това, това е твърде хаотично, за да се справя. Ще трябва да обикалям, поставяйки под въпрос всяко решение, което някога съм вземал, всяко решение, което някога ще взема. Ако съдбата ни се определя с всяка стъпка, която правим... това е твърде изтощително. Предпочитам да вярвам, че нещата се случват така, както е предназначено да се случат.
Тейлър Дженкинс Рийд
Онези, които се скитат по света явно и целенасочено в преследване на щастието, които гледат на всяка сцена на настояща радост с поглед към това, което може да успее, със сигурност са по-податливи на разочарование, нещастие и нещастие, отколкото онези, които предават съдбата си на случайността и приемайте благата и злините на съдбата, както идват, без да правите щастието свое изследване или нещастието свое предвиждане.
Фани Бърни
Смъртни сме ние заедно с всичко, което е смъртно, смъртни в себе си сме ние, които не сме поели никаква съдба върху себе си, след като по този начин сме се слели със случайността, нашата поява, битие и знание неизбежно задържани в празната форма на съдбата, смъртни насред безсмъртието ли сме, смъртни под музиката на звездите, смъртни поради вина, заблудени в гъсталака от гласове, опасани от мълчаливата натискаща светлина на безразборното, лишени от сънна смърт, лишени от смърт на нарастваща жестокост, която вече не съдържа нищо от безсмъртие.
Херман Брох
