Цитати на тема "Крал" - страница 5

Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. (Аркадий и Борис Стругацки)
Обществото съвсем не е, както се смята обикновено, развитие на природата. То е нейното разпадане и повторно съграждане. То е второ здание, построено с останките на първото. Късчета от първото намираме с удоволствие, примесено с изненада. Същото удоволствие ни доставя естественото чувство, наивно изразено в обществото; случва се дори това чувство да ни хареса повече, ако се е изплъзнало от лице с по-висок ранг, т.е. по-отдалечено от природата. То ни очарова, ако идва от крал, тъй като кралят стои на противоположния край. То е като отломък от стара дорийска или коринтска колона в груба модерна постройка. Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Маршал Дьо Вилар бил пристрастен към виното дори в старостта си. Като отишъл в Италия, за да оглави армията във войната от 1734 г. той се представил на краля на Сардиния, но бил толкова пиян, че не успял да запази равновесие и паднал. Не изгубил обаче самообладание и казал: "Ваше величество, аз съм в краката ви." Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Няколко бретонски депутати вечеряли у господин Дьо Шоазьол. Един от тях, човек с твърде сериозно изражение, не обелвал нито дума. Впечатлен от вида му, херцог Дьо Грамон се обърнал към кавалера Дьо Курт, полковник на швейцарците: "Ще ми се да му чуя гласа на тоя човек." Кавалерът го попитал: "Откъде сте, господине?" - "От Сен Мало." - "От Сен Мало!? По каква странна случайност този град го пазят кучета?" - "Защо странна? - отвърнал сериозният човек. - Кралят не го ли пазят швейцарци?!" Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Луи XV не пожелал да даде на камериера си двадесет и пет хиляди франка от личното си съкровище за поддържането на малките кралски апартаменти и му наредил да се обърне към хазната. Льобел отбелязал: "Защо да се разправям с тези хора и да рискувам да ми откажат след като вие имате милиони?" Кралят отговорил: "Не обичам да се лишавам доброволно от парите си. Човек трябва да има с какво да живее." Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Младият М... ме запита защо госпожа дьо Б... го бе отблъснала и се бе втурнала да преследва господин Дьо Л..., който явно не приемаше авансите й. Отговорих му: "Драги приятелю, богатата и всемогъща Генуа предлагаше суверенитета си на много крале и никой от тях не го пожела. Затова пък всички си оспорваха Корсика, където виреят само диви кестени, но която е горда и независима." Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Пруският крал попитал един войник с белег на лицето: "В коя кръчма те наредиха така?" - "В същата, в която и вие платихте своя дял, в Колин." - отговорил войникът. На краля, който бил претърпял поражение в Колин, много му допаднал отговорът. Вижте цитата
Никола дьо Шамфор
Някакъв гасконец, който заемал в двора малък пост, обещал да ходатайства на стар офицер от неговия край. Завел го при краля представил го и заявил, че той и приятелят му са служили на негово величество четиридесет и шест години. "Как? Четиридесет и шест ли?" - изумил се кралят. "Да, сир, той – четиридесет и пет, а аз една: общо четиридесет и шест пълни години." Вижте цитата
Никола дьо Шамфор