Цитати на тема "Повърхност" - страница 5
По време на медения месец разговаряхме и говорихме. Отседнахме във вила на брега на морето и пихме ром и лимонада и си говорихме толкова много, че дори не забелязах какъв цвят беше морето. Винаги, когато трябва да спра и да си напомня колко много съм обичал Андрю, трябва само да мисля за това. Че океанът покрива седем десети от земната повърхност и въпреки това съпругът ми може да ме накара да не го забелязвам.
Крис Клийв
Трябва да има немска дума за това чувство, когато сложните изкривявания на собственото ви мислене изскочиха на повърхността и станаха внезапно и неприятно видими. Като да минеш покрай огледало в препълнен мол и да си помислиш: Кой е този пич с ужасната поза и защо се свива, сякаш очаква някой да го удари, бих искал да го ударя – о, чакай, това съм аз.
Кристен Рупениън
Животът е крехък: той процъфтява само в тесен диапазон от температури между замръзване и кипене. Какъв късмет, че нашата планета е точно на точното разстояние от слънцето: малко по-далеч и смъртта на вечната антарктическа зима – или по-лошо – ще надделее; малко по-близо и повърхността наистина ще изпържи всичко, което я докосне.
Ленард Съскинд
Водим живот на оцеляване - да се държим на повърхността, да не потънем. Именно този живот ни довежда до състояние "абе, карай". Мисля си, че щом живееш тук, вземи, да речем, пирон, забий го като хората, тук все пак живееш, глупако." - пред в-к "Вести недели", препечатано във в-к "Стандарт.
Никита Михалков
От вихрената бързина, от бясното движение мозъкът - огненото вещество в нашите глави - полека-лека изстива със затвърдяла кора, както земята от бързото въртение се е покрила със суха изстинала повърхност. През тая застинала част на мозъчното вещество едва ли може да премине и докосне центъра нежното дихание на поезията. Той ще усеща само чука, длетето, удара на машината и топлината на физическите дяволски лъчи.
Елин Пелин
Но самата природа постоянно се променя, а заедно с нея и хората, които тя храни. Вътрешните движения ту издига, ту спускат планини; преминаващите води свличат земята и я отнасят в морето; теченията поронват скали и изграждат архипелази; животът кипи във вълните и непрекъснато изменя повърхността на земята; самите хора - чрез земеделието, промишлеността, търговските пътища - изменят вида и първичните условия на континентите, на които живеят, и в същото време не престават да се изменят сами вследствие на преселението и смесването на народностите. Подвижността на всичко, което ни обкръжава, е безкрайна, но въпреки това трябва да дадем някаква представа за нея - да изобразим не само първичната среда, но и изменящата се среда.
Елизе Рьоклю