Цитати на тема "Съсед" - страница 5
Няма никаква съдба. Ако пиеш водка, имаш една съдба, а ако продаваш наркотици - друга. Ако споделяш и последното нещо, което имаш със съседа си, имаш трета съдба. Ако си груб с майка си, имаш четвърта съдба. Всеки човек сам създава своята съдба. И всеки човек може да създаде рай около себе си и да живее в него. Този рай, човек е призован към него, това е неговото семейство. Той може да уреди такъв живот в семейството, че да бъде рай за всички. Но повечето хора не следват Господа, затова създават ад в семейството си. И за себе си, и за всички останали, които са в него.
Дмитрий Смирнов
Нека си представим: ето, прибираме се от храма, събличаме си палтата, преобуваме се. Влизаме в стаята и виждаме, че Господ Иисус Христос седи на масата. Някой от нас, виждайки Го жив, седнал така на масата, ще се осмели ли да отиде до телевизора, да го включи и да седне да гледа – когато там, в стаята, седи живият Христос? Или ще започнете да се карате със съседа, или да бърборите по телефона? Няма да го направите, нали? Но всъщност Христос – Той винаги може да бъде с нас и ние винаги можем да имаме общение с Него и винаги можем да бъдем близо до Него. Какво ни пречи? Пречи ни нашето неверие, неверие в казаното от Господ: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". И веднага щом всеки от нас се обърне към Него – Той вече е тук, близо, Той стои невидимо, Той невидимо присъства.
Дмитрий Смирнов
Аз бях много тежък пушач до преди пет години. Сега съм толерантен непушач, обичам миризмата на тютюн и в същото време съм за забрана на тютюнопушенето, защото ние имаме деца. Когато говорим за свобода, има нещо у нас, което не се разбира ясно, стои абстрактно. Например ако съседа под теб си усили музиката, тази музика влиза и в твоето частно пространство. Това не се вижда, тя е невидима, но някак влиза и в твоето частно пространство. Това по цял свят не е разрешено, да ти влизат в частното пространство... е охраняемо пространство. Ако дима на другия влиза в моето частно пространство, това също не е ок. Така че аз съм за това да има места, където не се пуши, и там наистина да не се пуши. И това да се спазва. И да има места, където се пуши...
Георги Господинов
Искам, прочитйки книгата ми, израелците да станат по-търпими, по-открити и по-умни. За да може арабинът, живеещ тука, да се чувства по същия начин както и съседът му, евреин! Искам накрая в Израел да разрешат на евреите да се женят не само за евреи. И тук да има по-либерално, по-открито общество.
Шломо Занд
Не е нито стеснителност, нито скромност, аз съм реалист. В България е национален спорт да плюем и е наша лоша черта. Част от проблемите ни идват от завистта, която има у българина. Това ме разочарова. Винаги съм смятал българина за разумен, състрадателен човек, трудолюбив и продължавам да вярвам в това. В последно време малко се съмнявам в трудолюбието му. Защото работа на пазара има, но той стои. Ще е без заплата, без средства, защото няма да отиде да работи за едни 2000 лв. примерно. Защо бе, нали се оплакваш? Отиди, работи. Ако си намериш по-добра работа, премести се. Но не мрънкай, че няма работа, защото има. Затова се съмнявам в някои от качествата на българина, с които бях закърмен като ученик. Той не гледа в собствената си паница как да я напълни. Енергията му отива повече в това да гледа как на съседа да му е по-празна паницата. Това е истината.
Димитър Рачков
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов