Цитати на тема "Милост" - страница 5
Молитвата е капитал. Колкото повече престоява, толкова повече проценти носи. Господ изпраща своята милост тогава, когато Му е благоугодно, когато за нас е полезно да я приемем. Ако нещо ни е крайно необходимо, тогава трябва два-три пъти да се помолим и след изпълняването на просбата - да благодарим на Бога.
Понякога Господ изпълнява прошението след година. Трябва да имаме за пример Иоаким и Анна. Те цял живот се молили и не унивали, и какво утешение им изпратил Господ!
Нектарий Оптински
Радвай се, най-благородна от всички Родителко на единородния Син Божий, Приснодево Марие, Която разтваряш обятията на милостта за всички, та от светостта Ти да приемем всички благодат.
Приеми, Всеблагословена, молитвите ни, които изричаме пред Теб с осквернени уста, и моли за нас възлюбения Си Син, та по Неговото пресвято благоволение да се удостоим след този живот да Те видим в Царството Божие с Отеца, Сина и Светия Дух през всички векове. АМИН!
Димитрий Ростовски
Твоят Господ е Любов; обичай Него и в Него всички хора, като Негови чеда в Христос. Твоят Господ е Огън; не бъди студен по сърце, но гори с вяра и любов. Твоят Господ е Светлина; не ходи в тъмнината и не прави нищо в тъмнината на разума, без разсъждение и разбиране или без вяра. Твоят Господ е Бог на милостите и щедростите; бъди и ти за ближните извор на милости и щедрости. Ако ти бъдеш такъв, то ще намериш спасение с вечна слава.
Йоан Кронщадски
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба: колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
Теофан Затворник
Никой на тази земя не може да избегне бедите; и макар че бедите, които Господ ни изпраща, не са големи, хората си ги представят като непосилни и биват смазани от тях.
Това става, защото не смиряват душите си и не поверяват себе си на волята Божия. Ала Сам Господ води със Своята милост онези, които са се оставили на Божията воля и с твърдост понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили тъй много и в Когото са се прославили навеки. Невъзможно е да се избегнат премеждията на този свят, но човекът, който се е оставил на Божията воля, понася премеждията леко, като възлага надеждата си на Господ, и така преминава през премеждията.
Софроний Сахаров
"Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния. Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека - разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И.
Петър Дънов
Настроението на Демокрит ми се нрави повече, и то не затова, че да се смееш е по-приятно, отколкото да плачеш, а защото в него има повече презрение и ни осъжда по-строго, отколкото другото; а мен ми се струва, че няма презрение, което не бихме заслужили. Милостта и състраданието са примесени с известно уважение към това, което ги предизвиква; а на онова, над което се присмиваме, не придаваме никаква цена.
Мишел дьо Монтен
Откакто бях дарена с благодатта да разбера любовта на Исусовото сърце, всички страхове напуснаха моето сърце. Споменът за моите грешки ме смирява, напомня ми никога да не се уповавам на собствените си сили, които са единствено слабост, но това припомняне ми говори още повече за милостта и любовта.
Тереза от Лизио
Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече...
...
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
...
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Пейо Яворов