Цитати на тема "Зъб" - страница 5
Аз съм уверен, че когато родителите не глезят своите деца, не харчат за тях много пари, те проявяват грижа. Детето може да капризничи, да плаче, да иска някаква играчка. Но ако се поддадеш и напълниш цялата му уста с бонбони и шоколадчета, това не е любов, а необмислена постъпка, защото от такава "грижа" ще го заболят стомаха и зъбите. Ще кажа повече – наистина децата чакат от нас ред и строгост, а не съдействие във всичко под вид на любов. Детските капризи – това е неосъзната проверка, изследване на границите на допустимото. И когато детето не чувства спирачки, на него му е извънредно трудно да се ориентира в своите постъпки.
Игор Фомин
Първият етап от развитието на семейството е да се научим да се търпим един друг. Но по различни оценки това продължава от порядъка на 10 години. Какво означава това – да се научим да търпим? Това не означава да чакаш, стискайки зъби, кога върху съпруга ти ще падне метеорит. Да търпиш – това означава да поставиш себе си под другия. По какъв начин? Превъзнасяния, хитри уловки, характер – необходимо е всичко това да се постави под другия. И другият е длъжен да направи същото. Това е да възприемеш другия като самия себе си. В този процес единият става част от другия. При нас често се вижда как ние поставяме себе си над другия. Ако и двамата се учат да се търпят един друг, то след известнво време става чудо – те стават като един.
Алексей Юдин
Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин Жар
Аз четях повече комикси, отколкото учебници! Отраснах в Кънектикът, а там имаше едно място, наречено "Луиз”. Беше на една пряка от къщи, и аз редовно ходех при Луиз, купувах си сладко, това беше всяка събота сутрин. след това си вземах редовния "Супермен”, или нещо друго. Първо започнах с по-неизвестните герои, като Ричи Рич, а после преминах и на супергероите - Супермен, Батман, Зеленият човек. Купувах си за около три долара сладкото и комикса, отивах вкъщи и четях комикси, докато ядях шоколад...докато не ми изпадаха зъбите.
Трийт Уилямс