Цитати на тема "Буря" - страница 5
Имаше, помислих си, нещо ме зове от тъмното. Дойде от бурята, дори от светлините на рибарските лодки на една миля в морето. Можете да бъдете призовани към последно усилие, последно героично изявление, защото се съмнявам, че се обаждате да оставите удобствата и сигурността за открит път. Но обаждането е в собствената ви глава. Това е тъжен призив от дълбините на собственото ви пропиляно минало. Можете да го наречете наложително да излезете с тръби и изстрели с пълен наклон вместо тихия отчаян звук на болничния вентилатор. Победа вместо поражение.
Лорънс Озбърн
Казвам го наивно, предпочитам откритото пространство на пустинята, нейното небе, нейното възвишено и поетично уединение, пред тези затворени улици, пред този мравуняк от заети хора, пред тези ограничени хоризонти, които не ми позволяват да видя небосклон, покрит със звезди, без да вдига глава, нито да се насладите на внушителния спектакъл на бурята, когато светещите светкавици се извиват и гръмотевиците реват.
Лусио Викторио Мансиля
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!...
Алеко Константинов